Изкуственият интелект е шансът да наваксаме спрямо Запада като потенциален метод да поведем в икономическия прогрес. Това е голям "хоризонтален фактор на промяна", можем да увеличим продуктивността си във всички области. Как регулациите могат да се превърнат в катализатор за иновации и растеж в областта на изкуствения интелект (ИИ) в Европейския съюз, предвид предизвикателствата и възможностите пред Европа в сравнение със САЩ и Китай. Това коментираха в студиото на предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria Иво Емануилов, ръководител на Лабораторията за експериментално регулиране и цифрови политики (ERPL) към институт GATE, Марчин Олендер, директор по обществени политики в AI Chamber CEE и Микела Магас, съветник по иновациите на Европейската комисия и лидерите на Г-7 с водещия Антонио Костадинов.

Значение на регулацията за ИИ в ЕС

Регулациите са от съществено значение за развитието и използването на ИИ, особено в динамична област, балансираща ентусиазма с притесненията. ЕС, като организация за икономическа интеграция с акцент върху основните права, трябва да създаде рамка за ИИ, която да защитава европейските граждани. Около тези изводи обединиха мненията си гостите на предаването. 

"Трябва да се засили регулаторната рамка за инвестиции, като се поеме по-голям риск при финансиране на стартъпи", каза Иво Емануилов. Той добави, че Европа трябва да се консолидира по въпроси като миграцията, за да привлича повече таланти.

Регулацията - конкурентно предимство за ЕС?

Наративът за "интеграция чрез регулация" не се оправдава напълно като конкурентно предимство при бързо развиващи се технологии като ИИ.

"Регулацията, за наше съжаление, не служи като конкурентно предимство, поне по отношение на развитието на бързо развиващи се технологии като изкуственият интелект."

"Европа изостава технологично от Китай и САЩ. За да навакса, са необходими инвестиции в ресурси, технологични хъбове и интелектуален капацитет, които да привличат високорискови, а не само нискорискови инвестиции", коментира Емануилов.

ИИ като шанс за ЦИЕ

ИИ се разглежда като възможност за Централна и Източна Европа да навакса икономически и да поведе в прогреса.

"Той е хоризонтален фактор на промяна, който може да увеличи продуктивността във всички сектори (индустрия, земеделие и др.), а не само да създава чатботове. Правителствата в региона трябва да инвестират и подкрепят това развитие", заяви Марчин Олендер, директор по обществени политики в AI Chamber CEE.

Етични аспекти и регулация: 

"Всяка напреднала технология трябва да се използва отговорно. AI е мощна технология, която повдига много етични въпроси, напр. имитиране на човек, създаване на реалистични изображения", изтъкна Олендер.

Той отбелязва, че Европейският съюз активно работи по тези въпроси, като Актът за изкуствен интелект (AI Act) предоставя сериозни разпоредби, забраняващи някои употреби и изискващи строга рамка за управление за други, с които компаниите трябва да се съобразяват.

Европейски иновации и диференциация

"В Европа има огромно количество иновации в големи компании, които не винаги са публично известни", каза от своя страна Микела Магас.

Тя дава пример с IKEA, където е създадена експериментална система, която заобикаля GDPR екраните и намалява времето за пускане на нови продукти на пазара. Системата позволява на клиентите да пазаруват онлайн, задавайки интелигентни въпроси, без нужда от въвеждане на лични данни.

Това показва как може да има етичен подход към дигиталните активи и как компаниите могат да превърнат дигиталното пространство в печелившо, използвайки технологиите по обективен начин в полза на клиента и компанията.

Сътрудничеството с университети в "доверени изследователски среди" е ключово за трансфер на интелектуална собственост от научни изследвания към пазарни решения.

Въвеждането на университетски познания в "доверени среди за изследване" (особено в сферата на ИИ) създава нова система за трансфер на интелектуална собственост от проучванията към иновативни решения, водещи до изненадващи резултати и нови пазари, каза Магас.

Лабораторията на Институт GATE

Първата по рода си в България и една от малкото в ЕС и света, изтъкна Емануилов. Целта ѝ е да тества развиващи се ИИ и технологии за големи данни, за да помогне на компаниите да намалят риска и да разберат регулаторните подходи. Предоставя методологии за тестване, съобразени с GDPR и Акта за ИИ.

Скоро ще бъде стартирана работата с първата група компании, като стремежът е това да послужи като прототип за бъдещите национални регулаторни лаборатории за ИИ (задължителни до 2 август 2026 г.), изтъкна Иво Емануилов. "Бизнесът е поканен да се присъедини".

Баланс на ползи и права

Максимата "САЩ иновират, Европа регулира, Китай имплементира" има елемент на истина, но Европа притежава огромен иновационен потенциал (исторически силен двигател на иновации).

Примери като IKEA показват, че Европа може да създава решения, които балансират бизнес ползите и защитата на основните права.

Предизвикателства за Европа

Необходимо е засилване на регулаторната рамка по отношение на инвестициите и по-голяма смелост при финансирането на стартъпи, приемайки риска от провал (настоящата регулация е твърде рисково-аверсна).

От съществено значение е и фрагментацията на пазара. Съществуват бариери, еквивалентни на 44% мито върху стоките и над 110% върху услугите, което е проблем за единния пазар. Нужна е и консолидация по въпроси като миграцията за привличане на таланти.

Внедряване на ИИ в стартъпите и МСП в ЦИЕ

Липса на достъп до данни е една от най-големите трудности за компаниите. Този проблем е изключително остър заради GDPR, закони за авторското право и лични данни, възпрепятстващи получаването на големи, добре структурирани набори от данни.

Освен това местните капиталови пазари са твърде малки за финансиране на ИИ решения от голям мащаб, липсва общ капиталов съюз в Европа, което прави достъпът до капитал ограничен.

Трябва да се върви в посока преодоляване на пазарната фрагментация. ЕС все още не е напълно общ пазар, особено за услуги, което затруднява мащабирането на малки компании.

Наблюдава се и инерция и съпротива срещу дерегулацията, въпреки нуждата от промяна за конкурентоспособност.

Всякакви предложения за промени в регулаторната рамка срещат "истерична съпротива", каза Марчин Олендер.

Комерсиализация на иновациите

Само около една трета от европейските патенти се експлоатират комерсиално. Системи като "IP Streamer" помагат за проследяване на патенти и позиционирането им на пазара, особено при нови възможности или смущения във веригите на доставки.

Необходимостта регулаторите и политиците да се основават на доказателства от иновациите, за да подпомогнат техния успех и неприемането, че част от стартиращите компании няма да бъдат успешни е пречка, която трябва да бъде преодоляна.

Ролята на университетите

Европа трябва да възприеме модела на САЩ за превръщане на университетите и научноизследователските центрове в технологични хъбове, които генерират стартъпи.

Примери като IMEC в Белгия показват как университетите могат да бъдат организирани в мрежа за успешно комерсиализиране на научния ресурс.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.

Още по темата

Ще превърне ли AI „незаменимите съкровища“ на Япония в AI каша?

Днешна Европа прилича на Ренесансова Италия - и това е проблем

България е сред новаторите в ЕС при системите за съхранение на енергия