Ако ЕС иска да е конкурентен в нещо толкова енергийно интензивно като изкуствения интелект, трябва да върне колкото може от затворените ядрени мощности, да използва наличните неизползвани въглищни централи и радикално да промени политиката си за климата. Това заяви инвеститорът Боян Рашев в предаването „В развитие“ с водещ Антонио Костадинов.

„Вятър, слънце и батерии могат да помагат, но не могат да посрещнат рязък ръст на потреблението.“

Рашев заяви, че въглеродните квоти в ЕС, които са в момента струват около 80 евро, трябва да бъдат изравнени с тези на САЩ или Китай, които са почти нулеви или на символични суми.“

„Тази разлика е толкова голяма, че ние няма как да имаме електроенергийна система, която да произвежда продукт, който е толкова евтин, надежден и изобилен, че да захранва енергийно интензивна индустрия.“

Какво правят САЩ?

Гостът коментира, че САЩ отговарят на повишеното потребление на електроенергия от центровете за данни като разширяват ядрените си мощности и експлоатират още повече наличните си запази от въглища и газ.

„Добивът и потреблението на газ в САЩ се увеличават. Големите компании като Exxon и Chevron за първи път в историята започват сами да строят газови централи. Причината е, че газови турбини просто няма – поръчките са запълнени за пет години напред.“

Тези комплекси не са са свързани с мрежата – за да не влияят върху нея, но да могат да захранват изчислителни центрове, посочи събеседникът.

„Говорим за мащаби, които не можем да си представим в Европа – 1 млрд. долара инвестиция в центрове за данни означават около 40 MW мощност. Само четирите най-големи компании – Microsoft, Apple, Amazon и Google – са инвестирали 112 млрд. долара последното тримесечие. Това е около 5 GW нужда от мощност само за три месеца.“

Още по темата

САЩ печелят от отказа от зеления преход, стига светът да не ги последва

Райт: AI ще направи енергията по-достъпна

На бързия влак на AI могат да се качат още компании: за софтуер и ядрена енергия

AI фабриката в България

Според Рашев, ако се появи потребление от 500 MW или 1 GW, единственият начин бързо да се осигури е чрез въглищните ТЕЦ-ове.

„Появи ли се голям потребител без голям производител, със сигурност ще се оскъпи тока. Точно затова никой няма да направи тази инвестиция. При тази висока цена на електричеството в момента, ако се появи голям потребител, а пък няма големи производители, няма да има особен интерес.“

Освен това в България са ограничени местата, в които може да се осигури водният ресурс за охлаждане на центровете за данни. Експертът заяви, че у нас са подходящи само два района: по Дунав в близост до АЕЦ „Козлодуй“ и Маришкият басейн, където има добри наличности както на енергоизточници, така и на вода.

AI балонът и енергетиката

Според Рашев балон при AI пазара има, но след спукването му технологията ще остане и енергийните и суровинните нужди ще нарастват все повече.

„Това означава огромен ръст в потреблението на метали, инфраструктура и енергия, каквато не сме виждали в живота си.“

Присъстват ли климатичните лидери на COP30 и как Китай отговаря на енергийните нужди на AI? Целия разговор вижте във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук.

Още по темата

Бумът на центровете за данни тръгна към задния двор на Силициевата долина, част 2

Без ясен край на въглищата България рискува до 10 г. енергиен вакуум

Инвеститорите в "зелени" акции бележат огромни печалби, въпреки атаките на Тръмп