Предложените мерки в бюджета за 2026 г., които са свързани с вдигане на осигурителните вноски, повишаване на максималния осигурителен доход, повишаване на данък дивидент, въвеждане на допълнителни административни и финансови тежести, представляват рязко влошаване на средата за правене на бизнес в България. Това каза Мария Минчева, заместник-председател на Българската стопанска камара (БСК), в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Антонио Костадинов.

Тя обърна особено внимание на две предложения, свързани с въвеждането на нова регулаторна тежест за бизнеса - за повторно въвеждане на софтуера за управление на продажбите в търговски обекти като задължително за търговците и за проследяване в реално време на транспорта на стоките с висок фискален риск.

Първото предложение означава, че всеки търговец, който има система за управление на продажбите, трябва да я регистрира в НАП и ако приходната агенция не я одобри, ще се наложи да използва друг доставчик, обясни Минчева. „Компаниите, които ползват в рамките на целите си групи софтуери, разработени специално за тях, са инвестирали много средства и са преминали през дълъг процес по внедряване и обучение“, отбеляза тя и припомни, че през 2019 г. бизнесът възрази много остро срещу подобно предложение, като включително бяха заведени съдебни дела.

Тогава Върховният административен съд (ВАС) остави задължението за въвеждане на софтуер за управление на продажбите на търговците, които желаят да го направят, каза Минчева. „Сега темата отново се повдига и отново има остра реакция от много бизнеси, включително от фармацевтична асоциация, която казва, че аптеките няма да могат да работят нормално“, отбеляза тя.

„Това е допълнителен бич за коректния бизнес, който се старае да е на светло и да плаща данъците си. Той е товарен с нови задължения вместо да се създават мерки за облекчаване на работата му и за инвестиране на по-голяма част от печалбата му в нови проекти.“

Втората административна тежест за бизнеса е свързана с изискването за мобилно приложение, чрез което да се проследява в реално време транспортът на стоки с висок фискален риск, каза гостенката и добави, че на първо място това са всички храни.

„Когато става въпрос за транспорт извън границите на България, това означава да задължим чужди спедиторски фирми да свалят мобилно приложение за комуникация с НАП или да се извършва претоварване на границите на България, за да може производителите и преработвателите да отговорят на това изискване“, обясни Минчева, като отбеляза, че това предложение също не е било консултирано с бизнеса.

„Тук нашето предложение е да се използва тол системата, която действа на територията на страната, и да не се въвеждат нови изисквания от подобен характер, защото това води до осъкпяване на стоките и продуктите и би тласнало инфлацията нагоре“, отбеляза събеседничката.

Цялостна реформа на пенсионната система

Бизнесът е силно критичен и към предложението за повишаване на осигурителната вноска. Минчева припомни, че от две години бизнес организациите настояват за по-цялостна ревизия на рамката, свързана с трите стълба на пенсионната система и добави, че предложението е изключително отстъпление от обсъжданията до момента с държавните институции.

„Всичко се случва на тъмно, без дискусия и анализ на ефекта. Настояваме, когато се правят промени по ключови показатели, които формират приходната и разходната част на пенсионноосигурителната система, те да бъдат придружени с актюерски разчети, защото искаме в дългосрочен план да има както адекватни пенсии, така и стабилизиране на системата с времето.“

Според Минчева, за да се случи това трябва да се разбере, че при намаляващо население първият стълб, т.е. пенсиите, които изплаща НОИ, няма да бъдат достатъчни като размер, тъй като все по-малко ще бъдат хората, които ще внасят осигуровки. „За това за нас е много важно да се разиват капиталовият стълб и доброволното пенсионно осигуряване, за да може срещу осигурителната си вноска да получаваме доход от три места и да имаме цялостен поглед, когато правим реформи, какъв е ефектът върху трите стълба и как ще се отрази тя на доходите на хората“, отбеляза Минчева.

Тя изтъкна, че през последните четири-пет години не може да бъде постигнат консенсус по нито една тема, свързана с необходими според бизнеса реформи, а те не са малко и изрази надежда за диалог в рамките на НС по идеи на работодателите за различни източници на приходите в бюджета.

Какъв е ефективният начин за борба със сивия сектор в икономиката? Защо предлаганите мерки в бюджета може да тласнат повече бизнеси на тъмно?

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук.

Още по темата

Плоският данък е единственият, който се изпълнява според заложеното в бюджета

Инфлацията в България е следствие от бюджета, счита бизнесът