В България виждаме по-висока инвестиционна активност по линия на правителството, докато в частния сектор положението е по-различно. Преките чуждестранни инвестиции са на изключително ниско ниво от около 2% от БВП. Причината е, че в страната все още има политическа несигурност. Това коментира Петър Атанасов, главен икономист на Банка ДСК, в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Антонио Костадинов.

„Ако за малките чуждестранни инвеститори е по-лесно и прогнозируемо да влагат средствата си в България, за големите инвеститори това е невъзможно без политическа подкрепа“, отбеляза Атанасов.

Той смята, че българският бизнес малко е подранил да се зарадва на повишения кредитен рейтинг на страната ни до ВВВ+ и допълни, че облаците, които са надвиснали над държавните финанси, вероятно ще забавят следващото покачване на кредитния рейтинг на България.

Без промени в лихвите след еврото

Високите лихви на централните банки изиграха своята роля, като до голяма степен укротиха инфлационното напрежение в целия свят, включително в Европа и в България, каза Атанасов. Лихвата на ЕЦБ е 2%, като банката и пазарът дават сигнали, че тя няма да се промени през следващите няколко години.

Според госта, ако има корекция, тя ще е понижение с 25 базисни пункта. Според него за повишаване на лихвата не може да се говори към момента, тъй като за подобен ход трябва да има по-висока инфлация, а в ЕС и еврозоната тя е 2%, колкото е целта на централните банки.

„Приемането на еврото в България няма да окаже почти никакво влияние върху кредитирането.“

Лихвите по заемите за бизнеса в момента са на нива от 3,8-4% и се очаква през следващата година да има лека корекция надолу, съобщи Атанасов. При кредитите за домакинствата – потребителски и жилищни, пренасянето на паричната политика на ЕЦБ е по-забавено или липсва, тъй като лихвите по жилищните заеми в България са едни от най-ниските в Европа, каза събеседникът.

Той очаква в най-лошия вариант лихвите по жилищните заеми у нас да се повишат към края на 2026 г. до не повече от 2,6-2,7% спрямо нивото от 2,5 на сто в момента.

Вътрешни фактори ускоряват инфлацията в България

Факторите, които влияят на инфлацията в страната ни, са вътрешни и външни, като външните към момента не показват влошаване, отбеляза Атанасов. По-високата инфлация от 5,6% на годишна база за септември се определя от вътрешните фактори, допълни той.

„От началото на годината се покачиха цените на електроенергията за домакинствата, върнаха се ДДС ставките върху хляба и други продукти, повишиха се цените на топлоподаването и ВиК услугите, акцизите се вдигнаха. Това засилва инфлационното напрежение в България.“

Продължаващата експанзионистична политика на правителството е друг фактор, който ускорява инфлацията, отбеляза Атанасов. „Когато се вдигат доходите на домакинствата, при групите с по-ниски доходи те автоматично отиват за потребление“, допълни той.

Банка ДСК очаква средногодишната инфлация догодина да се забави леко до 4,2%, основно поради забавяне на  потреблението на домакинствата.

Надценени приходи от ДДС

Потреблението е основният двигател на ръста на българската икономика през последно време, като той е и най-големият компонент в общия доход на страната – 65-70% от това, което се произвежда, идва най-вече по линия на частното потребление, посочи Атанасов. Потреблението е задвижвано от покачващи се доходи, ниските лихви по кредитите и положителни нагласи по линия на еврото, допълни той.

Според икономиста приходите от ДДС в проектобюджета за 2026 г. са надценени. Правителството очаква годишен ръст от около 36% през 2026 г., като подобно покачване – 33%, беше заложено и в бюджета за тази година. Но към септември повишението е с 15%, отбеляза Атанасов.

Той посочи, че в момента българската икономика отчита високи ръстове спрямо своя потенциал и в такива години би следвало държавните финанси да са на излишък, а не на дефицит или поне бюджетът да е балансиран.

Ще остане ли бюджетният дефицит на страната ни в рамките на 3% от БВП до 2028 г.? Какви са очакванията за износа на страната ни през следващите години? Кои са най-големите търговски партньори на България в момента? Как се отразява положителната миграция след пандемията от Covid-19 върху пазара на труда?

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук.

Още по темата

БВП на България расте заради инвестициите и въпреки индустриалното производство

Не е достатъчно да имаме 3% дефицит, ако това е за сметка на инвестициите

България е на високо място в статистиката по възвръщаемост на инвестициите на имоти