Българските металургични заводи произвеждат изключително качествена продукция, като спазват най-строги екологични стандарти. В същото време в страната ни няма развита верига, при която металургичният завод да произвежда даден метал, после той да отива в следващ завод, докато се стигне до краен продукт – автомобил, електроника или нещо друго. Това коментира д-р Никола Рангелов, председател на Управителния съвет на Българската асоциация на металургичната индустрия, в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Георги Месробович.

Това, по думите му, е проблем, не само за бранша, а и за страната, тъй като разполагаме с висококачествена и екологосъобразна суровина, която може лесно да се реализира на добра цена и с добър екологичен ефект.

Българската металургия на челно място в Европа

Преди 1989 г. металургията в България е неравномерно развита, като черната металургия е силно застъпена с три добре развити и действащи завода. Впоследствие, със закриването на „Кремиковци“, количествата, които произвежда българската металургична индустрия, в частност черната металургия, рязко намаляват, разказа д-р Рангелов.

За сметка на това се развива цветната металургия, която има традиции от 50-те години на миналия век и оттогава досега непрекъснато бележи растеж.

В наши дни металургията съставлява около 18% от брутния вътрешен продукт на страната, като 80% от този дял се падат на цветната металургия, а леенето на метали съставлява около 20%.

„Имаме висока специализация в производството и обработката на сплави, базирани на цветни метали, предимно мед, олово, цинк. Произвеждаме и алуминиеви продукти, но нямаме първичен добив.“

С тези производства България се нарежда на едно от челните места в Европа, като страната ни произвежда около 15% от анодната мед на Стария континент. Това ни нарежда на едно от първите места по производство на катоди с дял от около 10% от европейското производство, съобщи д-р Рангелов.

Оловото съставлява около 10% от европейското производство, цинкът е с дял от около 4%, а стоманата - с около 1%. „Това поставя страната ни между четвърто и шесто място в Европа в зависимост от отделните метали“, отбеляза гостът.

Проблемът с металната скрап остава

Цветната металургия в България се развива добре, с голямо търсене и производство, което не може да задоволи всички нужди. Поради това тук няма проблеми с реализирането на продукцията, каза д-р Рангелов. Но проблемите със суровината - металния скрап, остават, допълни той.

„Това е много ценна суровина, която вече е преминала топлинна обработка, вложено е нещо, за да се стигне до нея, и е жалко да я изнасяме, особено за трети страни, тъй като това ни лишава от ценен ресурс.“

По-рано през годината в България е пристигнал генералният директор на Eurofer, който се е ангажирал да постави въпроса пред европейските институции, тъй като има страни, в които въпросът е решен.

„Италия, например, е решила с местно законодателство въпроса с металния скрап – стоманен и от цветни метали, като го е включила в списъка с критични и стратегически суровини.

Това защитава суровината да остане ако не в Италия, то поне в ЕС“, отбеляза събеседникът и допълни, че в България за момента няма такова решение, но се работи по въпроса.

Внасяме продукти на черната металургия, а можем да ги произведем

В България се внася огромно количество продукти на черната металургия от трети страни, предимно от Турция, Египет, Тунис, Китай и Далечния изток, съобщи д-р Рангелов и допълни, че тези количества могат да се произведат и в нашите предприятия.

За тях има въведена квота, но с деликатни маневри тя се заобикаля и продуктите се внасят по друг начин, например като инструментална стомана. „Това затормозява българските предприятия и се ощетява българската индустрия и фискът.

Ако металите, които влизат над квотата, се тарифират нормално, се получава голяма сума, която държавата губи, а тя би могла да влезе в бюджета“, отбеляза гостът.

Как се справя металургичната индустрия у нас с недостига на кадри? Как се представят българските металургични предприятия по отношение на целите за намаляване на въглеродните емисии и в какви „зелени“ проекти инвестират? Какви са възможностите за сътрудничество между българската металургия и фирмите от военно-промишления комплекс? Как се справя Европа с намаляването на зависимостта си от Китай в областта на критичните суровини?

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук.

Още по темата

Българската металургия може да осигури независимост на родната отбрана

Българската металургия се нуждае от извънборсов ток, за да бъде конкурентна

Скъпият ток задушава металургията, химическата и циментовата индустрия