В развитие

Всеки делник от 12 до 14 часа и от 18 до 20 часа
Водещи: Антонио Костадинов и Георги Месробович

КФН: Жалбите по Закона за криптоактиви не са много, за разлика от загубите

Мария Емануилова, главен експерт „Анализи, жалби и преструктуриране“ и ръководител на Fintech работна група в КФН, във „В развитие“, 07.11.2025 г.

7 November 2025 | 15:10
Обновен: 7 November 2025 | 15:10

Автор: Волен Чилов

С влизането в сила на Регламента на ЕС за криптоактивите (MiCA) се изясни какви са изискванията на издателите на токени, обезпечени с активи, за електронни пари или други токени. Освен MiCA, в националното законодателство беше приет Закон за пазарите на криптоактиви (ЗПКА), с който се определиха правомощията на Комисията по финансов надзор (КФН) и БНБ. Това каза каза Мария Емануилова, главен експерт „Анализи, жалби и преструктуриране“ и ръководител на Fintech работна група в КФН, в предаването „В развитие“ с водещ Георги Месробович.

Правомощията на КФН включват лицензирането на издатели на токени, одобряването на т.нар. Бели книги и осигуряването на надзор върху тяхната дейност. MiCA въвежда завишени изисквания – разкриване на информация за управлението, капиталова обезпеченост и планове при фалит, които целят по-висока защита на инвеститорите.

„Издателите вече имат завишени изисквания по отношение на собствените средства, които държат – в размер от 350 000 евро.“

Предизвикателствата пред бизнеса и регулатора

Емануилова обясни, че MiCA дава възможност на над 200 дружества в България да адаптират дейността си и да кандидатстват за лиценз. Крайният срок е юни 2026 г., но процесът по одобрение отнема около четири месеца, затова компаниите се насърчават да започнат отрано.

„Прави впечатление, че за бизнеса също има трудност в разбирането на Регламента. Бъркат се някои понятия“, посочи Емануилова.

КФН и БНБ продължават активното сътрудничество, тъй като част от доставчиците ще трябва да получат лиценз и по Директивата за платежни услуги (PSD2)

„Продължаваме този период на сътрудничество с бизнеса и БНБ, за да може процесът да премине по-гладко“, каза още тя.

Повече сигнали, но и повече яснота

След влизането в сила на MiCA и ЗПКА се наблюдава лек ръст на жалбите към КФН, макар броят им да не е значителен. По-съществен е обемът на средствата, които някои инвеститори губят.

Събседничката коментира, че част от мерките на Комисията са били взети преди влизането в сила на MiCA. Експерти от Комисията са участвали в работни групи на Европейския орган за пазарите на ценни книжа (ЕОПЦК), където са обменя опит и добри практики с представители на регулатори на другите държави членки.

„След влизането на сила на MiCA имаше приемане на насоките на европейския орган за пазарите на ценни книжа и насоките, които КФН приема, че ще спазва по отношение и на тях.“

Финансовата грамотност и поколението Z

Проучване на Евробарометър показва, че България има сравнително добро ниво на финансова грамотност – 56% от анкетираните отговарят правилно на поне 3 от 5 въпроса. Освен това 42% от българите се чувстват комфортно да използват дигитални услуги, при 36% средно за ЕС.

„Това е доказателство, че младото поколение е доста активно по отношение на търговията и използването на дигитални услуги, включително и криптоуслуги. Това обаче ги прави и уязвими.“

Очакванията са все повече ритейл инвеститори, особено представители на поколението Z, да станат активни на капиталовите пазари.

„Апелираме младите да не остават в периферията по темата, защото регулаторът се отнася сериозно към защитата им.“

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук.