В развитие

Всеки делник от 12 до 14 часа и от 18 до 20 часа
Водещи: Антонио Костадинов и Георги Месробович

България се доближава до негативните бюджетни сценарии на Франция и Румъния

Илия Кръстев, председател на БРАИТ, във "В развитие", 06.11.2025 г.

6 November 2025 | 16:10
Обновен: 7 November 2025 | 09:26

Автор: Галина Маринова

Текущата бюджетна и икономическа политика на България е контрапродуктивна, водеща до намаляване на конкурентоспособността, отлив на капитали и квалифицирана работна сила, и в крайна сметка до негативни сценарии, подобни на тези във Франция и Румъния. Необходимо е преосмисляне и дългосрочна стратегия, фокусирана върху инвестиции, производителност и прозрачни реформи. Това каза Илия Кръстев, председател на БРАИТ, в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Георги Месробович.

Гостът коментира въздействието на предложения бюджет и текущата икономическа политика върху българския бизнес, конкурентоспособността на страната и дългосрочните перспективи за развитие, особено в контекста на предстоящото присъединяване към еврозоната.

Политиките за подкрепа на бизнеса и социалните групи трябва да бъдат добре обмислени, фокусирани върху икономическите приоритети и насочени към тези, които наистина имат нужда.

Увеличение на разходите за труд

Бюджетът предвижда увеличение на социалните плащания и максималния осигурителен праг, което води до допълнителни разходи от около 2800-3000 лева годишно на работещ за работодателите. Това увеличение е "поскъпване на труда с 10%".

В същото време България отчита растеж на БВП от около 3%, по-висок от средния за ЕС. Но този растеж обаче се дължи основно на увеличени публични разходи и вътрешно потребление, а не на ръст на производителността. Износът намалява, а индустриалното производство се забавя.

Бюджетна политика и конкурентоспособност

Държавата прави обратното на необходимото за конкурентоспособна икономика: увеличава публичните разходи, вместо да намалява разходите за бизнес и да увеличава инвестициите в иновации и продуктивност.

Съществуват съмнения относно постижимостта на заложените приходи в бюджета, което може да доведе до намаляване на капиталовата програма, инвестициите или увеличаване на държавния дълг и бюджетния дефицит, предупреди гостът. Това е риск за конкурентоспособността на България, особено при влизане в еврозоната, тъй като страната може да не се възползва от предимствата, които тя предлага.

Въздействие върху бизнеса и работната сила

Повишаването на максималния осигурителен праг и данъчните тежести може да прогони квалифицирани кадри (като IT специалисти) и бизнеси с висока добавена стойност, потвърди събеседникът. Вместо да привлича иновативни и ефективни бизнеси, държавата натоварва тези, които вече плащат най-много, вместо да се справя със сивия сектор.

Страни като Румъния и Гърция се превръщат в по-привлекателни дестинации за инвестиции и локация на компании. Някои компании вече обмислят или вече местят операции и персонал извън България.

Публичен срещу частен сектор

Заплатите в публичния сектор нарастват значително (50% за една година, 12-13% за следващата), докато България губи около 50 000 души работна сила годишно. Съотношението между работещи в публичния и частния сектор се променя в неблагоприятна посока.

Вече се наблюдава изтегляне на бизнеси от България, особено в сектори с ниска добавена стойност и в райони с изоставаща инфраструктура, заради увеличените разходи за труд. Има риск това да засегне и секторите с висока добавена стойност, изтъкна Кръстев.

Липса на дългосрочна визия и реформи

Няма яснота и сигурност за макрорамката и реформите в публичния сектор за 3-5 години напред.

Не се говори за концесии, публично-частни партньорства или раздържавяване на държавни компании, което би могло да налее допълнителен капитал и прозрачност, каза Кръстев. Липсват стимули (данъчна подкрепа) за научноизследователска и развойна дейност, въпреки че това са сектори на бъдещето.

По отношение на високата цена на тока гостът каза, че това остава сериозен проблем  и може да спъне големите инвестиции, но подчерта, че решението е в пазарния подход и ускоряване на процедурите за нови енергийни мощности, включително възобновяеми източници, а продължаващото неизползване на капацитета на съоръжения като ПАВЕЦ Чаира влияе негативно на пазара и ценообразуването.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.