САЩ имат 89 военни намеси в Африка тази година, операция в Нигерия не е новина
Румяна Дечева, експерт по международно икономическо развитие, във „В развитие“, 5.11.2025 г.
Автор: Божидарка Чобалигова
Президентът на САЩ Доналд Тръмп заплаши Нигерия с военна намеса заради убийства на християни и я върна в списъка на страните, които предизвикват особено безпокойство, редом до Русия, Китай и Иран. Преди това африканската страна беше извадена от списъка от администрацията на Джо Байдън. Само през тази година САЩ вече имат 89 военни намеси в Сомалия от основната си база в Африка, която се намира в Джибути, спрямо 54 при управлението на Байдън, така че подобни операции не са новина. Това каза Румяна Дечева, експерт по международно икономическо развитие, в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Георги Месробович.
Какво се случва в Нигерия? Страната, която е с най-голямото население в Африка, излезе от дупката в управлението си между 2013 и 2016 г. заради неуспешната съпротива срещу джихадистите от „Боко Харам“ - местни религиозни фундаменталисти, които са против гражданското образование в училищата и насочват дейностите си предимно срещу лица, които се осмеляват да ходят на училище, и жени, които изпращат децата си на училище, обясни Дечева.
Другата организация, която се проявява през 2016 г. – „Западноафриканска провинция на Ислямска държава“, засили дейността си, откакто президентът на Нигерия Бола Ахмед Тинубу встъпи в длъжност и показа неспособност да овладява проблемите в различните територии, допълни тя.
На територията на Нигерия има различни видове конфликти, предизвикани от недоразвитост и от натиск от населението, особено в северните части на Нигерия, граничещи с Нигер, където е най-големият му ръст, но и най-малката способност на това население да осигурява прехраната си, разказа Дечева. Тези хора без перспектива в развитието си често стават лесна плячка на ислямистките групи, които ги мотивират срещу заплащане да участват в различни нападения, допълни тя. 17 пъти са нападани и овладявани военни бази на нигерийската армия, отбеляза гостенката.
„Основната цел на „Боко Харам“ беше установяване на халифат в близките десетилетия – прекратяване на цивилното управление, връщане към шериата и подчинение на обществото чрез краен шериат, който цели терор над населението.“
Това според Дечева винаги е свързано с пазарите и икономиката – става въпрос за контрол върху добива на минерали, петрол или друг вид суровини, които осигуряват финансовия поток към групировките, за да съществуват.
Неправителствената организация Intersociety, която защитава правата на човека, твърди, че от появата на „Боко Харам“ през 2009 г. до момента са убити 185 хил. цивилни граждани, от които 125 хил. са християни, а 60 хил. са мюсюлмани. Според редица медии убитите са 40 хил.
Някои от сепаратистките движения са свързани със самопровъзгласилата се република в Камерун Амбазония, която е обединила усилия с националистите и сепаратистите в Нигерия и допълнително дестабилизира целия регион. Тези движения имат различен произход. В северна част на Нигерия съществува халифат, които е изцяло инкорпориран в светската власт. В централната част на страната има традиционна непоносимост към светската власт, обясни Дечева и допълни, че тя се наблюдава и в други страни - от Сенегал до Сомалия през Судан.
„Пасторалистите, които отглеждат животните си, се борят със земеделците, които са уседнали и си пазят посевите. Това е истинска война, която се води в целия Сахел и на която се обръща малко внимание."
Пасторалистите стават все повече, притокът на финансови ресурси увеличава стадата им, те имат нужда от по-голяма територия, но и земеделците, които произвеждат, също се нуждаят от земята, която е обект на конфронтациите, разказа гостенката.
Според нея Нигерия има сериозна нужда от външна помощ за разрешаване на вътрешните конфликти. Но затварянето на двете военни бази в Нигер, северно от Нигерия, е сериозен технически проблем за САЩ, докато обмислят навлизане на нигерийската територия с цел преодоляване на проблемите с джихадизма, изтъкна тя и допълни, че каквото и да се случи, то неизбежно ще включва избраното ръководство на страната.
Какво се случи на президентските и парламентарните избори в Танзания? Коя е новоизбраната за президент на страната Дамия Сулуху Хасан? Защо се стигна до почти пълното задушаване на опозицията в Танзания?
Вижте целия коментар във видеото.
Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук.