Сделка за над $15 млрд. не може да се финализира за 24 часа и вероятно е да става дума за прехвърляне на активи с цел избягване на санкциите срещу Лукойл. При всички положения най-разумното е да си свършим работата тук и сега, т.е. да назначение на особен управител, да поискаме изключение от САЩ специално за назначаването на особен управител, както Германия, го направи и получи писмо за подкрепа. И така, когато дойде момента за продажба, нека това да и Gunvor ако трябва, но България да държи козовете, а не да чака разбирателство на международно равнище, което след това не се знае как ще се отрази на ситуацията у нас. Това каза Мартин Владимиров, директор програма "Енергетика и климат" в Центъра за изследване на демокрацията, в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Антонио Костадинов. Гостът коментира потенциалната продажба на активите на Лукойл на групата Gunvor и възможните последици за България.

Генадий Тимченко е основател и бивш съсобственик на Gunvor, смятан за близък до Владимир Путин и под санкции на САЩ и ЕС. Въпреки че продава изцяло участието си в Gunvor през 2016 г., което формално изважда компанията от "орбитата на Кремъл", състоянието му е натрупано чрез препродажба на руски петрол.

Владимиров изразява съмнение, че сделка за над 15 милиарда долара може да бъде финализирана за 24 часа, предполагайки, че може да става въпрос за формално прехвърляне на активи с цел избягване на санкциите срещу Лукойл. Решението за даване на изключение е в полето на американските власти.

Възможни последици за България

Всяка сделка за рафинерията трябва да премине през одобрителна процедура и скрининг в България, въпреки че "златната акция" не е толкова важна.

Не се виждат правни аргументи за спиране на сделката, но българското правителство би могло да използва политически такива, макар че засега не се наблюдава апетит за упражняване на контрол върху тази инфраструктура от национално значение.

Вероятно управлението на активите ще остане в ръцете на хора, приближени до Лукойл, тъй като Gunvor няма капацитета да поеме толкова голям персонал.

За България това означава, че това ще бъде само формална смяна на собствеността. Най-добрият подход е държавата да поеме контрол над рафинерията чрез стратегически партньор, като назначи особен управител, за да гарантира, че управлението е в ръцете на "приятелски партньор", който няма да използва влиянието на компанията за политически цели, изтъкна Мартин Владимиров.

Ограничението за износ на дизел и авиационно гориво

Продължаването на тези ограничения се тълкува като сигнал за липса на компромис от страна на САЩ и подготовка на България за сценарий, в който рафинерията няма да може да оперира.

Това може да доведе до дестабилизация на българския пазар, както и до конфликти със съседни държави (например Сърбия, която е изправена пред криза с доставките на горива) и Европейския съюз.

"При всички положения не е добре да се налагат такива ограничения, защото първо - те не са законни на територията на ЕС. Влизаме в един кръговрат и можем да си навлечем гнева, както на европейските партньори, така и на нашите съседи. Нека си свършим работата, да влезем в рафинерията и да знаем точно как тя оперира. Да осигурим сигурността на доставките не само за България, но и за целия регион". 

Препоръката на госта е България да назначи особен управител и да поиска изключение от САЩ за това, по примера на Германия с Роснефт, за да държи "козовете" в свои ръце, вместо да чака международни договорки.

Каква е разликата между ситуацията в Германия и в България? Какво е значението на голямото търсене в Сърбия и кризата в доставката на горива там? Защо след 15 ноември можем да видим дебалансиране на българския пазар? 

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.

Още по темата

Красен Станчев: "Лукойл" е най-големият риск за бюджет 2026

"Лукойл" ще продаде международните си активи на Gunvor

Матю Уитакър: Санкциите ще накарат Путин да преговаря