Ако трябва да се обобщи изминалият период от десет години с три основни стълба, върху които стъпи технологичната индустрия, това бяха облачната инфраструктура, мобилността и естествено свързаността, тъй като всички тези технологии изискват технологии за свързване. Големият пробив, освен Chat GPT, от последните години, бяха облачните услуги, които не са толкова във фокуса на потребителското внимание, но за корпоративния сектор това беше много голямо събитие. Това каза Елена Кирилова, Bloomberg TV Bulgaria, в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Антонио Костадинов.

Преди комерсиализацията на изкуствения интелект основните технологични тенденции през последните 10 години, включват изобилие от смартфони, икономика на мобилните приложения и господство на социалните мрежи, както и навлизането на електрическите автомобили. 

Началото на 2010 г. бележи изобилна ера за смартфоните, с разнообразие от фактори и доминация на западни играчи. В последните 10 години азиатските компании набират голяма сила и навлизат в сфери като електромобили и домакински уреди, освен това фокусът бе върху "услуги, предлагани с мобилни приложения, което създаде огромен пазар", а властта при социалните мрежи "се концентрира в няколко големи играчи".

Навлизане на електромобилите

"Благодарение на повишаването на енергийната плътност на батериите на електромобилите се стигна до по-малки батерии".

Европа, Китай и САЩ

Европа изостава не само в изкуствения интелект, но и в чиповете, свързаната с тях инфраструктура, центровете за данни и хипер-мащабируемите облачни услуги, каза Кирилова. Въпреки усилията, все още няма истински единен цифров пазар, което пречи на конкурентоспособността със САЩ и Китай.

В сравнение със САЩ, Европа разполага с недостатъчно рисков капитал. Европа залага много повече на регулации, което до момента не е довело до създаването на големи технологични компании от мащаба на тези в САЩ и Китай.

Перспективи

Занапред Европа трябва да търси баланс между регулаторното лидерство, с което се гордее, и технологичната си конкурентоспособност, подчерта събеседничката. "Има шанс да бъдат привлечени учени, които са напуснали САЩ поради различни политики, включително в България, в инициативи като фабрики за изкуствен интелект и научни звена".

Шансовете на България 

Според Елена Кирилова, България може да се възползва от развитието на изкуствения интелект и технологичния сектор в близко бъдеще в областта на фабриките за изкуствен интелект, развитие на таланти и услуги, както и привличане на учени. 

Позиционирането на фабрика за изкуствен интелект в България е "изключително голяма възможност", тъй като такива мощности се изграждат на много места в Европа.

Основните предимства на България са предлаганите услуги и развитието на таланти и кадри в технологичната индустрия – нещо, с което страната е известна от години, добави Кирилова. България има шанс да привлече учени, които са напуснали САЩ поради различни политики, като те биха могли да реализират своите проекти във фабриката за изкуствен интелект, в INSAIT (Институт за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии) и други подобни научни звена в страната.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.

Още по темата

Всяка нова технология пренарежда властовите центрове, но човечеството оцелява

Най-новият „пробив“ на OpenAI е отрезвяващ сблъсък с реалността

AI, дълголетие, летящи коли, роботи - кои са най-перспективните инвестиции?