Мадагаскар е страна на невероятните възможности. С малко усилия и ресурси, но и с добра инфраструктура тя може да постигне бързо развитие. Липсата на пътища, електричество и достъп до пазари съсипва икономиката на острова и доведе до свалянето на президента Андри Раджоелина, който е в управлението от почти 20 години. Това каза Румяна Дечева, експерт по международно политическо развитие, в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Антонио Костадинов.

Все още е рано да се каже дали събитията в африканската страна са военен преврат или друг вид смяна на властта, но Дечева отбеляза, че от юли насам там кипи недоволство. То идва основно от представителите на поколението Z – родените между 1997 и 2012 г., които все още не са в работоспособна възраст и нямат добро образование.

„Въпреки многото опити през последните 15 години за стабилизиране на страната и продължаване на развитието, с което беше позната през първото десетилетие на 21-и век, тя не успява. Това води до ниско качество на образованието и нулеви възможности за работа за най-младите хора“, обясни Дечева.

„Икономиките на бившите колонии се придържат към структура още от колониално време – износ на суровини и агропродукция, която се търгува на световните пазари и много зависи от международните цени. Мадагаскар страда от ниска събираемост на данъци и такси и зависи изцяло от външни фактори.“

Протестите през юли и август се задълбочиха през септември поради липсата на вода и електричество. Мадагаскар изпада периодично и в тежки продоволествени кризи, като не успява да осигури храна за населението, а борбата с бедността не показва резултати, обясни международният експерт.

Едно от малкото положителни развития в Мадагаскар, втората по големина островна страна в света, през последните години е, че благодарение на програмите на Световната банка достъпът до електроенергия все пак се е увеличил. Макар че не повече от 7% от селското население има достъп до ток, вече над 30% от общото население разполага с някакъв достъп до електроенергия, който дава възможност за работа, инициативи и дори създаване на малки стартъпи, отбеляза Дечева.

Пълен хаос

На 12 септември Раджоелина заяви, че някои военни се опитват да го свалят от власт, а на следващия ден стана ясно, че той е напуснал страната, вероятно с помощта на бившия колонизатор Франция. Парламентът гласува почти единодушно за импийчмънт на президента и от вчера Мадагаскар има нов държавен глава в лицето на полковника Майкъл Рандрианирина. Преди да напусне страната бившият президент назначи и нов премиер, генерал Руфин Зафисамбо, обобщи актуалното положение Дечева.

„Мадагаскар се намира в състояние на изключителна неопроделеност. Африканският съюз не признава промените, Франция, която през годините беше най-близък партньор на страната, е много предпазлива в реакцията си. Военните твърдят, че са поели управлението, но новият президент казва, че страната е в пълен хаос и никой не управлява“.

Президентът Раджоелина не беше свален от военните, а по собствено желание напусна страната под натиска на неизпълнените обещания и невъзможността тя да продължи в това безпътие, изтъкна Дечева.  

Най-големият производител на ванилия в света

Мадагаскар съществува като независима държава от 1960 г. и оттогава често е управлявана от военните. Обществото е изключително нехомогенно, разделено на 11 касти, разказа гостенката. „Тези хора общуват много трудно от гледна точка на организация и не могат да изграждат политически партии и движения, всичко се ръководи от центрове“, изтъкна тя.

Дългото управление на социалистическа доктрина, представлявана от военни и политически избираеми лидери, се прекъсва през 2001 г., когато Дидие Рацирака - президентът, който най-дълго е начело страната, отстъпва и на власт идва Марк Раваломанана.

При него Мадагаскар преживява големи промени – преминава към пазарна икономика, отделя голямо внимание на развитието на училищата, инфраструктурата и здравната система. По време на двата му мандата се изграждат десетки хиляди училища и се обучават десетки хиляди учители, а страната постига среден годишен ръст на икономиката от 7%. Раваломанана развива голяма производствена система, най-напред на сирене и кисело мляко, от малки производители, с което обхваща производителите на целия остров. Създава и система от складове за съхранение на продукцията. Допреди години 80% от световното производство на ванилия е съсредоточено в Мадагаскар. Сега островната страна губи дял поради недоброто събиране на реколтата от малките производители за сметка на страни като Индонезия, Папуа Нова Гвинея, Китай и Мексико, разказа Дечева.

„Мадагаскар е източник на висококачествено какао от всички сортове, на кафе и памук, но въпреки всичко не успява да изхрани собственото си население поради лошо управление.“

През 2009 г. военните организират преврат, в чиято основа стоят представителите на поколението Y (родените между 1980 и 2000 г.), с който на власт идва младият медиен магнат Раджоелина. Според Дечева обаче той показва малък капацитет да изпълни амбициозните програми за развитие, за които говори включително в речта си пред Общото събрание на ООН този септември. "Единствената положителна оценка на ЕС за развитието на Мадагаскар през последните години е, че Централната избирателна комисия е направила всичко възможно да подобри административния процес. Но военните, които взеха властта, обявиха, че разпускат комисията. Така единственият орган, работещ в посока изсветляване на избирателния процес, вече не съществува", изтъкна Дечева.

Какво следва за Мадагаскар? Каква ще бъде ролята на големите държави в развитието на страната през следващите години? Ще остане ли бившият президент Раджоелина фактор в местната и регионалната политика? 

Вижте целия коментар във видеото. 

Всички гости на предаването "В развитие" можете да гледате тук. 

Още по темата

Повечето африканци биха подкрепили военен преврат, за да свалят лоши управници

Републиканската гвардия е предотвратила опит за преврат в Конго

Превратът, който никой не очакваше в Габон, преначертава африканските пазари