Мадагаскар - страна с невероятни възможности, в която едва 30% от хората имат ток
Румяна Дечева, експерт по международно политическо развитие, във „В развитие“, 15.10.2025 г.
Обновен: 15 October 2025 | 16:12
Автор: Божидарка Чобалигова
Мадагаскар е страна на невероятните възможности. С малко усилия и ресурси, но и с добра инфраструктура тя може да постигне бързо развитие. Липсата на пътища, електричество и достъп до пазари съсипва икономиката на острова и доведе до свалянето на президента Андри Раджоелина, който е в управлението от почти 20 години. Това каза Румяна Дечева, експерт по международно политическо развитие, в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Антонио Костадинов.
Все още е рано да се каже дали събитията в африканската страна са военен преврат или друг вид смяна на властта, но Дечева отбеляза, че от юли насам там кипи недоволство. То идва основно от представителите на поколението Z – родените между 1997 и 2012 г., които все още не са в работоспособна възраст и нямат добро образование.
„Въпреки многото опити през последните 15 години за стабилизиране на страната и продължаване на развитието, с което беше позната през първото десетилетие на 21-и век, тя не успява. Това води до ниско качество на образованието и нулеви възможности за работа за най-младите хора“, обясни Дечева.
„Икономиките на бившите колонии се придържат към структура още от колониално време – износ на суровини и агропродукция, която се търгува на световните пазари и много зависи от международните цени. Мадагаскар страда от ниска събираемост на данъци и такси и зависи изцяло от външни фактори.“
Протестите през юли и август се задълбочиха през септември поради липсата на вода и електричество. Мадагаскар изпада периодично и в тежки продоволествени кризи, като не успява да осигури храна за населението, а борбата с бедността не показва резултати, обясни международният експерт.
Едно от малкото положителни развития в Мадагаскар, втората по големина островна страна в света, през последните години е, че благодарение на програмите на Световната банка достъпът до електроенергия все пак се е увеличил. Макар че не повече от 7% от селското население има достъп до ток, вече над 30% от общото население разполага с някакъв достъп до електроенергия, който дава възможност за работа, инициативи и дори създаване на малки стартъпи, отбеляза Дечева.
На 12 септември Раджоелина заяви, че някои военни се опитват да го свалят от власт, а на следващия ден стана ясно, че той е напуснал страната, вероятно с помощта на бившия колонизатор Франция. Парламентът гласува почти единодушно за импийчмънт на президента и от вчера Мадагаскар има нов държавен глава в лицето на полковника Майкъл Рандрианирина. Преди да напусне страната бившият президент назначи и нов премиер, генерал Руфин Зафисамбо, обобщи актуалното положение Дечева.
„Мадагаскар се намира в състояние на изключителна неопроделеност. Африканският съюз не признава промените, Франция, която през годините беше най-близък партньор на страната, е много предпазлива в реакцията си. Военните твърдят, че са поели управлението, но новият президент казва, че страната е в пълен хаос и никой не управлява“.
Президентът Раджоелина не беше свален от военните, а по собствено желание напусна страната под натиска на неизпълнените обещания и невъзможността тя да продължи в това безпътие, изтъкна Дечева.
Мадагаскар съществува като независима държава от 1960 г. и оттогава често е управлявана от военните. Обществото е изключително нехомогенно, разделено на 11 касти, разказа гостенката. „Тези хора общуват много трудно от гледна точка на организация и не могат да изграждат политически партии и движения, всичко се ръководи от центрове“, изтъкна тя.
Дългото управление на социалистическа доктрина, представлявана от военни и политически избираеми лидери, се прекъсва през 2001 г., когато Дидие Рацирака - президентът, който най-дълго е начело страната, отстъпва и на власт идва Марк Раваломанана.
При него Мадагаскар преживява големи промени – преминава към пазарна икономика, отделя голямо внимание на развитието на училищата, инфраструктурата и здравната система. По време на двата му мандата се изграждат десетки хиляди училища и се обучават десетки хиляди учители, а страната постига среден годишен ръст на икономиката от 7%. Раваломанана развива голяма производствена система, най-напред на сирене и кисело мляко, от малки производители, с което обхваща производителите на целия остров. Създава и система от складове за съхранение на продукцията. Допреди години 80% от световното производство на ванилия е съсредоточено в Мадагаскар. Сега островната страна губи дял поради недоброто събиране на реколтата от малките производители за сметка на страни като Индонезия, Папуа Нова Гвинея, Китай и Мексико, разказа Дечева.
„Мадагаскар е източник на висококачествено какао от всички сортове, на кафе и памук, но въпреки всичко не успява да изхрани собственото си население поради лошо управление.“
През 2009 г. военните организират преврат, в чиято основа стоят представителите на поколението Y (родените между 1980 и 2000 г.), с който на власт идва младият медиен магнат Раджоелина. Според Дечева обаче той показва малък капацитет да изпълни амбициозните програми за развитие, за които говори включително в речта си пред Общото събрание на ООН този септември. "Единствената положителна оценка на ЕС за развитието на Мадагаскар през последните години е, че Централната избирателна комисия е направила всичко възможно да подобри административния процес. Но военните, които взеха властта, обявиха, че разпускат комисията. Така единственият орган, работещ в посока изсветляване на избирателния процес, вече не съществува", изтъкна Дечева.
Какво следва за Мадагаскар? Каква ще бъде ролята на големите държави в развитието на страната през следващите години? Ще остане ли бившият президент Раджоелина фактор в местната и регионалната политика?
Вижте целия коментар във видеото.
Всички гости на предаването "В развитие" можете да гледате тук.