Ако Европа действа координирано и инвестира в научна инфраструктура, тя може да се превърне в убежище за свободната мисъл. Научните работници не се местят само заради заплати – те търсят интелектуална свобода, сигурност и признание. Не е достатъчно да ги поканим – трябва да им покажем, че тук могат да творят свободно и с перспектива. Имаме шанс, но сме твърде бавни в реакциите си – другите държави вече действат. България не е готова да предложи онова, което учените търсят – сигурност, перспектива и уважение. Ако не се промени отношението към знанието, ще останем само наблюдатели на глобалната научна миграция. Това каза проф. Сергей Игнатов, департамент "Средиземноморски и Източни изследвания" в НБУ, в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Антонио Костадинов.

Според проф. Сергей Игнатов, основните предизвикателства пред развитието на научно-изследователската дейност в България са свързани с липсата на дългосрочна визия, недостатъчно финансиране и слаба връзка между академичната среда и реалните обществени потребности. „Науката не може да съществува в изолация – тя трябва да бъде част от националната стратегия, а не да се третира като допълнение,“ подчерта той. Проф. Игнатов отбеляза, че често научните проекти се реализират „на парче“, без координация между институциите и без ясно дефинирани цели, което води до загуба на потенциал и ресурси.

Друг сериозен проблем, според него, е недоверието към хуманитарните и социалните науки, които „се възприемат като по-малко значими, въпреки че именно те формират културната и интелектуална основа на обществото.“ Той посочи, че младите учени трудно намират мотивация да останат в страната, когато „няма стабилност, няма перспектива и няма признание за труда им.“ Въпреки това, проф. Игнатов изрази надежда, че с по-ясна политика и с подкрепа от държавата и обществото, научно-изследователската дейност може да се превърне в двигател на развитие, а не в периферна дейност.

Европа има реален шанс да се възползва от отлива на научни кадри от САЩ, но това зависи от способността ѝ да предложи стабилна среда, дългосрочна визия и уважение към научния труд, смята гостът

. „Ако Европа действа координирано и инвестира в научна инфраструктура, тя може да се превърне в убежище за свободната мисъл,“ подчерта той. Въпреки това, проф. Игнатов отбеляза, че „научните работници не се местят само заради заплати – те търсят интелектуална свобода, сигурност и признание.“

Що се отнася до България, той беше по-резервиран.

„Ние все още не сме изградили образа на държава, която уважава и пази учените си,“ каза Игнатов, като посочи липсата на целенасочена политика и недостатъчната подкрепа за научните институции.

Според него, ако България иска да привлече такива кадри, трябва да започне с реформа в отношението към знанието: „Не е достатъчно да ги поканим – трябва да им покажем, че тук могат да творят свободно и с перспектива.“

Как изкуственият интелект влияе върху творческите индустрии и хуманитарните науки?

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.

Още по темата

Геолозите на данните са ключови за успеха на енергийния преход

От лингвистика до лидерство: Как олимпийците градят бъдещето

Интересът към учителската професия бележи значителен ръст