България трябва да създаде добър инвестиционен климат и усещане, че страната ни е добра дестинация за инвестиции, за да привлече центрове за данни. Не енергийният проблем е факторът, който спира стъпването на центрове за данни в страната ни, тъй като АЕЦ „Козлодуй“ произвежда една от най-евтините електроенергии в ЕС от гледна точка на себестойност – около 35 евро на мегаватчас по данни на КЕВР. Това мнение изрази Цветомир Николов, анализатор в Програма енергетика и климат в Центъра за изследване на демокрацията, в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Георги Месробович.

„България трябва да има готово предложение към инвеститорите като процес, а на като отделен обект. Да се създаде икономическа зона с лесен достъп и минимално регулаторно облагане, за да може инвеститорът да получи бързо разрешение за строеж и екологична оценка, ако тя крие малък риск. Той трябва също така да получи гаранция, че няма да има политическа намеса в процеса, че ще се спазва върховенство на правото, защитата на собствеността, ще му бъдат осигурени съответният набор от кадри, възможност за оптимизация на разходите, близост до инфраструктурни ключови точки“, коментира Николов.

По думите му България не е в много добра позиция, тъй като въпреки доброто ѝ географско местоположение Гърция винаги ще бъде преди страната ни поради по-големия си брой пристанища, по-добрата си свързаност и контакта със Средиземно море и глобалните пазари.

„Проблемът с центровете за данни е, че те не осигуряват работни места, поне не и в желания мащаб, тъй като са силно технологизирани, автоматизирани и дигитализирани. Това не е инвестиция, която променя локалното развитие на дадена област.“

В глобален план Николов счита, че няма да се стигне до експоненциален бум в търсенето на енергия от центровете за данни, тъй като съществуват много фактори, които го ограничават. Единият е, че вече съществуващи центрове за данни се надграждат и се подобрява тяхната енергийна ефективност. Отделно от това се наблюдава релокализация на част от центровете за данни от държави в Източна Азия и форсиране на инвестициите в тях.

„Това превръща конкуренцията от локална в глобална и също влияе на начина, по който се разпределя потреблението. Много хора гледат комбинираните данни за енергийно потребление и виждат, че центровете за данни консумират годишно 415 теравата, равняващи се на 1,5% от потреблението в света, но то е разпръснато. Няма концентрация на търсене, която да е извън нормите“, коментира гостът.

Той все пак прогнозира устойчив ръст на търсенето на енергия от центровете за данни в следващите години, ако инвеститорите продължат да вярват, че технологията ще се развива със сегашния темп.

Според Николов бумът на центровете за данни до момента не е пряко свързан с бум в ядрената енергетика, тъй като проект за ядрена централа изисква огромна капиталова инвестиция, която крие голям риск. Тя минава и през държавни гаранции, което предполага политически разговор, а доказването на рентабилността на проекта е предизвикателство. Освен това началото на проект, свързан с ядрена централа, решава проблем след десет години. А центърът за данни има нужда от енергия сега, изтъкна енергийният анализатор.

Затова се разчита на инсталации и мощности, които могат да бъдат изградени в много кратки срокове, за да осигурят сериозен мащаб, обясни Николов. Това е причината в Европа да се инвестира толкова усилено във възобновяеми източници на енергия, въпреки че част от субсидиите отпадат. Като пример за отсъстваща връзка между центровете за данни и ядрената енергия той посочи Гърция, която има най-много центрове за данни на Балканите, но няма ядрена централа, а разчита основно на възобновяеми източници и природен газ. Германия пък е държавата в ЕС с най-много центрове за данни на територията си, но тя затвори ядрените си централи.

„Движещите фактори в развитието на центровете за данни са инфруструктурата, инвестиционният климат в държавата, регулаторната рамка и енергийният микс, т.е. достъпността до нови енергийни източници, които да се включат в мрежата.“

Ще се стигне ли до излишък на природен газ на световния пазар? Очаква ли се скоро сериозно развитие в търговията с природен газ между Европа и САЩ?

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук.

Още по темата

Испания може да стане следващият голям хъб за центрове за данни

Meta ще изгради гигантски центрове за данни

Япония ще потребява газ и след 2050 г. заради жадните за ток центрове за данни