През послединте две години обратните изкупувания на акции при значителна част от най-големите американските компании достигнаха исторически размери. Мналата година общият размер на обратно изкупените акции надхвърли 950 млрд. долара. За тази година очакванията бяха за 1,1 трлн. долара, но предвид постигнатия вече размер от 1 трлн. долара миналия месец вероятно тази първоначална прогноза ще бъде надмината. Такова очакване изрази Калин Георгиев, финансов анализатор в BenchMark Finance, в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Георги Месробович.

„Прави впечатление, че най-активни в обратното изкупуване на акции са компаниите от финансовия и технологичния сектор. Три от компаниите от „Великолепната седморка“ са заявили намерения за сериозни обратни изкупувания – Apple направиха заявка за обратно изкупуване на книжа в размер на 100 млрд. долара, Alphabet за 70 млрд. долара, а Nvidia, която е перлата в короната на технологичните компании, има намерение да изкупи обратно книжа на стойност 60 млрд. долара“, отбеляза Георгиев.

Основната причина за тези действия на големите финансови и технологични компании е, че през последните тримесечия те постигнаха сериозни резултати от гледна точка на приходи и печалба, обясни финансовият анализатор.

„Финансовите резултати на голяма част от компаниите надминаха прогнозите на анализаторите и съответно те разполагат с голям кеш. Обратното изкупуване е добър начин за тях да стимулират цената на акциите си, от една страна, и печалбата на акция, от друга.“

Георгиев посочи два фактора за решенията на големите компании за обратно изкупуване на акции. 

Първият е митническата политика на американската администрация. „От началото на годината Доналд Тръмп е непостоянен по отношение на митата, въпреки че САЩ вече успяха да сключат ключови търговски договори със своите партньори. Но тази несигурност виляе върху корпоративните решения на големите компании и чрез обратното изкупуване те целят да повишат печалбата за акционерите си, като намалят броя акции в обращение“, коментира гостът и допълни, че данъчното третиране на корпоративната печалба е малко по-добро от данъчното третиране на дохода от дивиденти.

Другият ключов фактор, който стимулира корпоративите ръководители да пристъпват към обратни изкупувания, е данъчната политика.  Още от първия мандат на Тръмп неговата политика е да намалява данъците. Първото намаление беше направено през 2017-2018 г., а през втория му мандат беше приет „Красивият данъчен закон“, както той сам го нарече. „Когато данъците се намаляват, това означава по-големи печалби и приходи за компаниите и те ги стимулират да предприемат обратно изкупуване на книжа“, обясни финансовият анализатор.

Той очаква да се стигне до известно успокояване при обратните изкупувания, тъй като те достигнаха исторически нива главно поради несигурността около митата и митническата политика на администрацията на Тръмп. Но неизвестните в търговската му политика вече са по-малко.

„Освен това инвеститорите сякаш свикнаха с реториката на Тръмп и смятам, че можем да говорим за достигане на известно плато в обратното изкупуване на акции през следващите месеци.“

Георгиев коментира, че е възможно в по-дългосрочен план обратните изкупувания на акции да се отразят негативно на компаниите, тъй като по този начин те ограничават своите инвестиции и в даден момент това може да засегне бъдещите им резултати, както и да ограничи потенциала им за растеж.

Добра инвестиционна стратегия ли е т. нар. Taco Trade в момента? Ще се отрази ли лихвената политика на Федералния резерв върху намеренията на големите компании за обратно изкупуване на акции в бъдеще? Вижте във видеото. 

Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.

Още по темата

Revolut тихомълком се опитва да остане непублична за по-дълго време

Азиатските акции забавиха печалбите, разпродажбите в Китай продължиха

Биковете на пазара следят с тревога спада на глобалните облигации