След срещата на върха на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) излязоха две важни новини – споразумението за газопровода „Силата на Сибир 2“ между Русия и Китай и посещението на Моди. И ако за момента газопроводът представлява единствено меморандум за строителство, премиерът на Индия посети посети Китай за първи път от 7 години насам и демонстрира, че двете страни нямат сериозни противоречия помежду си. Този обрат се обяснява с политиката на Доналд Тръмп спрямо Индия, която беше смятана от самата американска администрация като балансьор на китайската експанзия в Южна Азия. Това заяви Пламен Димитров, Българско геополитическо дружество, в предаването „В развитие“ с водещ Антонио Костадинов.

Димитров коментира, че с политиката си към Индия САЩ тласка Ню Делхи все повече към Китай. През миналия месец Вашингтон наложи 50% мито за 55% за стоките, които Индия изнася за САЩ. Макар администрацията на Тръмп да се обосновова с това, че Индия е един от основните купувачи на руски петрол, а Китай купува повече енергийни ресурси от Москва, а на страната не са наложени същите мита, посочи гостът. Според Пламен Димитров причините са свързани с това, че Индия не е съгласила да отвори пазара си на млечни продукти и не признава, че самопровъзгласяването на Тръмп, че е сложил край на огъня на конфликта между Индия и Пакистан по-рано през годината.

„Тръмп не е приятел на Индия... Каквито и да са причините за налагането на високите Индия прави геополитически завой към Китай и Русия и това в крайна сметка вреди на геополитическите позиции на САЩ.“

Събеседникът заяви, че там, където САЩ се отдръпват, се настанява Китай, а външната политика на Вашингтон оставя света без лидер и прави по-лесно за другите незападни държави да се обединят помежду си. В този контекст от срещата на ШОС излезе и съобщението, че Gazprom и Китай имат сделка за посторяване на газопровода „Силата на Сибир 2“, с който руският газов гигант да пласира продукцията, след като спря голяма част от доставките за ЕС след началото на войната в Украйна.

„Европа беше най-големият, най-важният и най-доходоносният пазар Gazprom и руският газов гигант изпадна в криза. Газът, който преди отиваше в ЕС се насочи към други места.“

През 2021 г. Европейският съюз е внесъл 155-160 млрд. куб. м руски газ, но след спирането на доставките Москва се оказва с излишъци.

„През миналата година Gazprom е произвела 61 млрд. куб. м газ повече, отколкото е продала. Това означава, че тези обеми са в хранилищата и Gazprom отчаяно се нуждае от нови пазари, а този нов пазар е най-логично да бъде Китай – голям потребител на газ и в приятелски отношения с Русия.“

Проблемите обаче са сериозни. Разстоянията са огромни, а новото трасе трябва да премине през Монголия.

„Обемите не са тези, които Русия е изгубила към Европа – „Силата на Сибир 2“ ще доставя 50 млрд. куб. м – това е частична компенсация. Това е проект, за който Русия и Gazprom настояват вече 10 години, и дълго време Китай не се съгласяваше, защото не му трябват толкова много газ – страната има други доставчици и свой собствен добив.“

Освен това споразумението не е окончателно. „Официалното изявление не е за строителство, а за меморандум за строителство, който не е юридически обвързващ документ въпреки твърденията на Gazprom, че документът е правно обвързващ“, отбеляза гостът. Дори ръководителят на компанията Алексей Милер признава, че цената и финансирането не са договорени, а Русия вероятно ще трябва да плати за трасето на своя територия и през Монголия, докато Китай ще поеме своя участък.

Какво се случва с цената на газа след обявяването на плана за „Силата на Сибир 2“? Целия разговор вижте във видеото. 

Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.

Още по темата

Тръмп не планира да намали митата за Индия

Силата на Сибир 2 може да промени енергийната карта

Русия ще е енергиен придатък на Китай, ЕС ще се откъсне напълно от Москва

Русия и Китай подписаха споразумение за газопровода "Силата на Сибир 2"

Индия отхвърля натиска на САЩ за вноса на руски петрол