Европа е изправена пред все повече предизвикателства, особено след събитията през последните седмици. Сега европейските лидери планират преструктуриране на бюджета на ЕС и нови основни цели, които трябва да бъдат изпълнени с целта Европа да си върне лидерските позиции, но това ще е трудно в момента. През последните години Европа изостава значително в разработването на инновации. Стои и въпросът с изоставането в сфери, в които доскоро европейските брандове бяха водещи. Затова Bloomberg TV Bulgaria попита водещи експерти: Какво е бъдещето на економиката на Европа? 

Цветослав Цачев, главен инвестиционен консултант в „ЕЛАНА трейдинг“:

Темата е много важна с оглед на променените реалности през последните седмици. Когато говорим за тази амбициозна програма, аз не искам да ги наричам инвестиции в отбрана, защото това е един разход, който след себе си води до още повече разходи в бъдеще. Защото никога не е само да си купуваш оръжие, да се инвестира в желязо, а трябва да се разработи много голяма система, която включва и човешкия фактор, софтуера, развитието на дигиталната сигурност и така нататък. Но всичко това за Европа означава много повече разходи. И това за мен е големият проблем, защото пазарите явно не са склонни да поглеждат все още цялата картина. Или може би го правят, но с малки стъпки. Когато погледнем поведението на акциите, възходa на индексите на тези новини е съвсем логичен, разбира се, от гледна точка на това, че за определени компании това ще са много приходи – тези разходи се превръщат в приходи. Но поглеждайки към пазара на облигации, виждаме съвсем различна реакция. Тя е реакция на предпазливост, дори бих я нарекъл негативна оценка, защото се качиха доходностите на държавния дълг – една негативна оценка в дългосрочен план. Тези разходи ще бъдат направени, но те няма да доведат до многократно подобрение на икономиката и потенциал за икономически растеж в бъдеще. Нещо, което, например, би могло да се получи, ако тези пари бяха инвестирани в технологичния сектор, в развитието на изкуствения интелект, на европейски компании, разширяващи производството на електрически автомобили, на зелена енергия и т.н. Не виждам бъдещето на Европа да бъде позитивно, защото ние тук се сблъскваме с все повече и повече държавни разходи, които водят до продължаващо нарастване на държавните дългове, до дефицити, които се натрупват. И самият факт, че досега това не се отразява на пазарите и никой не го забелязва, се дължи на това, че имаше много спестявания в населението, които се инвестираха в добре представящите се облигации на страните от стария континент – Германия, Франция. А сега виждаме как доходността на държавния дълг на задлъжнялата Италия минава 4%, и това в последните години е притеснително. Всеки път, когато има такива движения нагоре на доходността, пазарът е трябвало да бъде успокояван от Европейската централна банка. Не можем да си позволим да нарушим тази финансова стабилност, която тя крепи прекалено крехко. Затова имам много скептично мнение към тези мерки. Те не са панацеята, която ще извади икономиката на Европа и ще я направи по-конкурентна – а дори напротив, смятам, че това е проблем за бюджетите в бъдеще.

Йонко Чуклев, финансов анализатор:

Както повечето хора, така и аз виждам смесени сигнали от европейската икономика. От една страна на микро ниво всеки месец виждам добро търсене на немски машини, италиански десерти, френска отбранителна техника и български софтуер. Обаче стимулите за предприемачество остават слаби, а цените на енергията също не помагат. В тази връзка виждаме и смесени резултати. Испанската икономика порасна 3.2% през 2024 г., българската икономика порасна с 2.8% по предварителни данни 2024 г., но например Германия лъкатуши между статистическата грешка за ръст и лекия спад на БВП, като цяло БВП на ЕС расте само с около 1%. PMI индексите в сферата на услугите и промишлеността отново надигат аларма за нисък растеж. Базовият ми сценарии е, че ще продължим да се въртим в спирала на ниския растеж идните 12 месеца. Има два краткосрочни фактора, които могат леко да променят тенденцията. Първият са инвестициите в отбрана. Не за друго, а те ще имат т.нар. spillover ефект и в други сектори – метали, софтуер, телекомуникации и т.н. Другото е намаляването на административната тежест за европейските предприятия. Тази седмица се прие нова директива в областта на цифровото дружествено право. Повече такива инициативи могат да насърчат предприемачеството и иновативните продукти и услуги.

Калин Георгиев, финансов анализатор в BenchMark Finance:

През последните години икономиката на Европа премина през доста трудности, преживя доста кризи, което съответно се отрази и върху цялостното представяне на икономическия растеж, както на Европейския съюз, така и на най-големите европейски икономики. Настоящата ситуация – и икономическа, и геополитическа – е доста предизвикателна, специално за Европа. Както виждаме, новата американска администрация засилва напрежението в отношенията между Европа и САЩ, което със сигурност ще затрудни бъдещото представяне на икономиката на целия ЕС. Като ключов компонент, който не може да бъде пренебрегнат, е фактът, че настоящият момент за Европа е такъв, че Европейският съюз има нужда от силен съюзник. Имайки предвид, че войната между Украйна и Русия продължава вече трета година, а от друга страна новата американска администрация въвежда промени в търговската политика, които засягат износа на европейските държави към Америка, това поставя ново предизвикателство пред европейската икономика. Съответно, в много европейски столици вече се чува мнението, че Европа трябва да засили своите икономически отношения и сътрудничество с Китай. Едно от добрите представяния в икономически план на Европейския съюз като цяло е фактът, че Европа има нужда от силен икономически съюзник. Именно по тази причина аз смятам, че икономическото сътрудничество на Стария континент с Китай трябва да се засили. Въпросът е дали европейските лидери ще подходят стратегически и дългосрочно в своите решения – и това предстои да видим.

Даниел Василев, икономист:

Според мен, бъдещето на икономиката на Европа през следващата година е несигурно и тревожно, особено като вземем предвид последните динамики и прогнози, включително на Федералния резерв на САЩ. Търговската война и енергийната зависимост на Европа, особено след войната в Украйна, поставят континента в неефективна позиция. Увеличаването на разходите за превъоръжаване ще отклони ресурси от инвестиции в иновации и стратегически сфери, което няма да подобри производителността. В световен мащаб, икономиките на Китай, Япония и Великобритания също изпитват трудности, което допълнително натоварва Европа. Германия и автомобилната индустрия са в сериозен упадък, а негативни тенденции се наблюдават в химическата и транспортната индустрия. Прогнозата ми за Европа през 2025 е, че икономиката ще буксува, вероятно ще изпадне в стагфлация, като цените ще продължат да растат, а икономическото свиване ще се задълбочава. Централните банки ще се върнат към количествени улеснения, които ще доведат до нова инфлация. Това ще направи някои активи по-недостъпни за обикновените хора, които вече усещат ефектите от нарастващите потребителски цени. Разбира се, тези мерки няма да доведат до икономически растеж, а ще запазят слабостта в системата.

Петко Вълков, началник управление „Трежъри“ в ББР:

Ситуацията в Европа към момента не изглежда розова. Независимо от всички наследени проблеми на Европа до този момент, свързани с търговската война, която се разразства по света, откъдето Европа е в доста губеща позиция, от енергийната зависимост на голяма част от държавите в Европа още от войната в Украйна, на фона на всички тези проблеми в момента Европа е тласната към ударно увеличаване на своите разходи за превъоръжаване. Това на практика води до ситуация, при която ресурс, който може да бъде използван за инвестиции в иновации и в други стратегически сфери, ще бъде насочен към отбрана – нещо, което по никакъв начин не води до подобряване на производителността в Европа. Именно затова нещата в Европа изглеждат така, че в следващите една или две години икономическият растеж, ако изобщо се търси, ще бъде значително слаб.

Продължават и споровете около “Зелената сделка”. Въпросът е дали тя не отслаби икономиките на Европа, въпреки очакванията за позитиви в бъдеще.

Водещите държави в Европейския съюз също изпитват трудности. Германия продължава да дава противоречиви сигнали за своята икономика, а Франция търси решения за нарастващия си дълг.

Европа обяви планове за допълнителни разходи за отбрана. Някои смятат, че това може да задвижи различните сектори с иновации, но според други експерти тези средства трябва да бъдат пренасочени в индустрии, с които да се догонят лидери в производството в световен мащаб.

Продължават дискусиите около сериозните регулации в Европа, които явно затрудняват развитието на иновативни бизнеси. Европейските държави трябва да се справят и с мащабното задлъжняване през последните години. Все пак Европа се още има способностите да върне водещите си позиции от предишните години.