В развитие

Всеки делник от 12 до 14 часа и от 18 до 20 часа
Водещ: Вероника Денизова

Социалните мрежи от години се месят в политиката, но Мъск направи това явно

Доброслав Димитров, председател на УС на Българската работодателска асоциация иновативни технологии (БРАИТ), във "В развитие" 10.01.2025 г.

16:30 | 10 януари 2025
Обновен: 17:25 | 10 януари 2025
Автор: Георги Месробович

Meta обяви, че закрива отдела си за проверяване на фактите, което създаде вълна от реакции, тъй като анализаторите предполагат, че ходът му е с цел да се хареса на бъдещият президент на САЩ Доналд Тръмп. Традиционно Силициевата долина се придържа към интересите на демократите, въпреки че технологичното развитие трябва да е безпристрастно. Според Марк Зукърбърг отделът за проверяване на факти е бил повлиян от политическите си пристрастия, което е довело до решението, това коментира Доброслав Димитров, председател на УС на Българската работодателска асоциация иновативни технологии (БРАИТ), в предаването "В развитие" с водещ Росен Стойчев. 

Големият проблем е, че шепа хора управляват няколко социални мрежи, в които се провежда общественият дискурс. Събеседникът обясни, че когато Тръмп бе блокиран от Twitter, преди да стане собственост на милиардера Илон Мъск и да смени името си, то документи са разкрили, че 98% от служителите, които даряват пари на политическите партии, са ги насочвали към демократическата партия. Това поставя под въпрос аргументите зад решението за блокиране на републиканеца.

Естествено е партиите да имат интерес да влияят върху медиите, но тук идва ролята на медиите да не го позволят. Големите последици от влиянието на социалните мрежи си проличаха на световната политическа сцена в последните години, особено с изборите в Румъния. Гостът допълни, че съдържанието в социалните мрежи, което стига до потребителите, се определя от алгоритми, които са настроени от хората зад дадената компания. Така често тези алгоритми създават „ехо камери“ (Echo chambers), които замъгляват преценката на обществото за реалния дискурс.

Вчера Илон Мъск направи интервю с лидера на „Алтернатива за Германия“ в социалната си платформа X. Това повдигна въпросите какво цели Мъск да постигне с този ход, като гостът смята, че подобно действие не е проблематично, ако Мъск предостави платформа и на опонентите на крайнодясната германска партия и интервюира и тях.

Цензурата в Европа върху екстремните идеологии е създадена със съвестни намерения, но проблемът е, когато тя започне да се разпространява с лавинен ефект. Събеседникът обясни, че веднъж влизайки в тази спирала, е трудно да се прецени кога тя ще спре и дали няма да бъде ограничен дебатът върху продуктивни за обществото теми. Сега Старият континент изглежда изключително зависим от това кой е в Белия дом, което е проблем за ЕС.

От години големите компании упражняват интересите си и върху политиката, но с появата на шумния Мъск това стана явно за публиката. Често мрежите използват алгоритмите си за тази цел.

„Реално тези хора са се месили в политиката и го правят от десетина години, откакто мрежите станаха навсякъде. Това, което Илон Мъск прави в момента, обърна прожектора към проблема. Проблемът не се е появил сега, има го през цялото това време и е бил под радара.“

Гостът е оптимистичен, че е възможно сега, след като пролича проблемът, обществото може да предприеме действия, за да го ограничи.

Целия коментар гледайте във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да намерите тук.