Автомобилният сектор в България, Румъния и Сърбия е структуроопределящ и един от най-големите работотатели. Само през 2021 година в него работят общо 285 000 души. След Covid пандемията само за една година, през 2021 година, автомобилният сектор не само успя да се възстанови, но и да добави растеж над нивата от преди пандемията. Той е стабилен, устойчив сектор. Румъния е в пъти по-голям пазар от другите два, които разглеждаме и държи най-голям дял от приходите, но България и Сърбия, които са съпоставими по размер, показват по-висок темп на растеж и по-голяма динамичност от Румъния. Това каза Лилия Горанова, Мениджър Аналитични продукти в SeeNext, в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria с водеща Веселина Спасова.

"Румъния през 2021 година отчита почти 25 млрд. евро приходи и ръст от около 12%. България отчита 3,5 млрд. евро приходи, а Сърбия - почти 4 млрд. евро, но растежът в сравнение с 2020 е около 20%. И трите държави показват много добра устойчивост". 

Компаниите, които влизат в обсега на проучването, са ангажирани "като първична или вторична дейност се занимават с автомобилостроене или производство на авточасти и аксесоари за коли, производство на електроника за автомобилния сектор, на губи или на екстериори (ремаркета и полуремаркета)", уточни гостенката."Наблюдаваме 566 компании за целите на нашия анализ".

"След Covid пандемията само за една година, през 2021 година, автомобилният сектор не само успя да се възстанови, но и да добави растеж над нивата от преди пандемията. Стабилен, устойчив сектор". 

Пандемията е първият голям фактор, който влияе на индустрията в тригодишния период, който разглеждат анализаторите от SeeNext. Тя е довела до "рязък спад в средногодишния темп на развитие на финансовите резултати". "През 2020 очевидно имаме рязък спад, който е наваксан много бързо и дори имаме растеж над нивата от 2019 година. Инвестициите са вторият важен елемент във всяка една от тези три държави, като тези инвестиции се характеризират с различни особености за всяка една от тях. Но плановете за развитие и нови капацитети и фабрики във всяка една от тези три държави със сигуронст ще окажат влияние в следващия краткосрочен и средносрочен период на прогнозиране.

"Covid и инвестициите са двата фактора - единият негативен, а другият позитивен, които влияят на развитието на индутрията. Отделно от това, автомобилният сектор във всяка една от тези държави, вече е традиционен и в този смисъл не се поддава на резки външни влияния".

Сегментът за авточасти и аксесоари е в пъти по-голям от останалите сегменти, които анализираме, подчерта Горанова. "Сегментът автомобилостроене и строене на МПС е най-интересен, но в нашия регион все изостава. Имаме едва 20 такива компании в трите държави, а сегментът е с много висока добавена стойност. Неговият темп на развитие, обаче, в момента е най-колеблив по отношение на финансово представяне".

"Нашите прогнози показват, че ако се запазят тенденциите от последните три години, приходите в този сегмент биха спаднали през 2024 година в сравнение с 2021 година. Тук е важно уточнението, че прогнозите ни се базират на исторически стойности. В последните две години имаме обявен поне по един, а в някои държави и повече, проекти за нови капацитети, ново производство. Това означава, че отвъд 2024 година този сегмент би могъл да расте и експоненциално". 

За инвестиционния интерес в България, Румъния и Сърбия събеседничката каза, че "има много интересна разлика в трите държави": "Сърбия и Румъния привличат изключително много чуждестранни инсвеститори. В Сърбия, особено в последните три години има, изключително големи проекти. Българската автомобилна инвестиционна сцена по-скоро се доминира от местни играчи и компании, които вече са стъпили на пазара".

"Що се отнася до дестинациите, компании от Западна Европа и Азия са изключително активни в Сърбия в момента, както и в Румъния. В България имаме обявен един много голям проект, който всички много искаме да се случи. Има и много положителен сигнал от последните няколко седмици за случването на една нова индустриална зона, посветена изцяло на автомобилния сектор - на летището в Доброславци".

Но още нямаме много детайли за нея, уточни гостенката. Ако инвестицията, която досега се афишира в общественото пространство се осъществи, а се говори за 1,5 млрд. евро, ти тя би засенчила съседните държави. Но в момента България като инвестиции по-скоро е доминирана от местни компании.  

По отношение на климата в България за инвестиции в автомобилната индустрия в сравнение със Сърбия и Румъния "по-скоро изоставаме", каза още Горанова.

"България е характерна с по-бавни административни процеси по отношение на изграждането на нови капацитети и фабрики, въпреки че има заявка и от управляващите за привличане на инвестиции и за подпомагането им. Сръбските и румънските власти, поне чисто исторически до момента, са малко по-активни в тази посока. Имаме и един пример по отношение на това, че компания, която е базирана в България, избра за своя завод съседна Румъния. Това е достатъчен атестат за това каква е средата в момента. Но сега текат разговори за няколко нови инициативи, дори има законопроекти, които би следвало да облекчат инвестиционната среда и в този смисъл се надявам, че в много кратък план, ние ще наваксаме нашите съседки в това отношение". 

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.