Кризите ускоряват дискусиите за разширяване на Европейския съюз, като в момента най-важно е постигането на стратегическа автономия в условията на геополитическа нестабилност. Европа е изразила своето мнение за правото на Украйна, Молдова и Грузия да изберат своята собствена съдба и след подаването на молби за членство в ЕС от тяхна страна следва Европейската комисия да издаде своите препоръки по въпроса. Негативно становище от ЕС би било политически неприемливо, така че ЕС ще предложи подходяща формула, включително такива които действат в момента в европейското икономическо пространство, които укрепват сътрудничеството на тези страни с ЕС без да им предоставя права за гласуване. Това коментира посланик Бисерка Бенишева, директор Европейски въпроси в ПанЕвропа България и дипломат от кариерата, в ефира на предаването "В развитие" с водещ Делян Петришки.

"След края на войната ЕС ще мобилизира целия си инструментариум за икономическо възстановяване, както и дипломатически усилия за помирения и стабилизиране. Ако се постигне съгласие за статут на кандидат или друга форма на договореност за ЕИП ще позволи отваряне на програми и участие на тези страни в агенции на ЕС - такова ниво на сътрудничесто има в момента спрямо страните от Западните Балкани. Статутът на кандидат не означава прилагане на член 42 от договорите, който въвежда задължението за помощ и съдействие със всички средства на която и да е държава-членка, която е жертва на военна агресия."

Европейският парламент прие резолюция, насърчаващ процеса на даване на статут на страни-кандидати на Молдова, Украйна и Грузия, а страните от Източна Европа, включително България, излязоха с декларация, призоваваща веднага да се даде такъв статут на Украйна, напомни Бенишева. 

"В същото време официални лица от Франция, Германия, Нидерландия и Испания подчертаха, че трябва да бъдем предпазливи, тъй като членството може да не е най-подходящия начин за адресиране на конфликта."

След изразяването на политическото послание за солидарност, трябва да бъде разграничена самата процедура, смята Бенишева. ЕК трябва да изработи своето решение, като все още е рано да се каже дали то ще е за предоставяне на статут на кандидат-член и как ще се оформи това решение.

"Това ще бъде критично за бъдещото разширяване на ЕС", каза Бенишева и напомни, че не съществува идея за "бърза писта" по договорите за присъединяване и процесите няма как да бъдат съкратени или части от тях прескочени.

След подаването на молба за членство и изразяването на становище с препоръки от ЕК следват серия от преговори със страните до самото присъединяване.

За разлика от трите страни от Източното партньорство ЕС има твърд ангажимент за присъдиняване на Западните Балкани, макар процесът да се развива бавно, коментира Бенишева. През юни на среща на върха се очаква ЕС да заяви дали е готов "да ревизира тази своя колеблива позиция" и да вземе решение как да продължи процеса.

В коментар за развитието на процеса на присъединяване на Босна и Херцеговина, Бенишева заяви, че нарушаването на конституционния и правен ред в страната е неприемливо за ЕС. 

"Босна и Херцеговина подадоха молба за членство през 2016 г., ЕК изготви становище по тази молба, даде 12 приоритетни области, по които страната да предприеме действия, така че да получи статут на кандидат."

Съветът на въшните министри на ЕС удължи ограничителните мерки (забрана за пътуване, замразяване на активи) предвид ситуацията в Босна до 31 март 2024 г., напомни Бенишева.

"В заключенията на Съвета много твърдо беше казано, че няма място в ЕС на една разделена Босна и Херцеговина."

Целия разговор може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да намерите тук.