В причините за инфлацията има две очевидни прилики от двете страни на Атлантика – високите цени на горивата и проблемите с веригите на доставки. Това са двата фактора, които първоначално доведоха до значително увеличаване на инфлацията в Европа и САЩ, коментира Кристофор Павлов, главен икономист на УниКредит Булбанк, в предаването „В развитие” с водещ Делян Петришки.

Различно е случващото се на пазара на труда и общото състояние, в което се намира американската икономика от една страна, и европейската  - от друга. В Съединените щати пазарът на труда прегрява. Темповете, с които нарастват заплатите в САЩ на годишна база, са около 6%. Всички икономисти са единодушни, че 6% ръст на заплатите в Съединените щати не е съвместим с целта от 2% инфлация и че на пазара на труда заплатите трябва да нарастват с много по-ниски темпове, за да може централната банка да се чувства комфортно със своята инфлационна цел.  

Процесът на възстановяване на американската икономика е много по-напреднал от процеса на възстановяване на европейската. Докато в Европа икономиката е горе-долу на нивата, на които беше преди да започне пандемията, в Съединените щати икономическият растеж вече е на нивата, на които той щеше да бъде,  ако нямаше пандемия. Възстановяването на Съединените щати е много по-силно, пазарът на труда прегрява, темповете, с които нарастват заплатите в САЩ изпреварва темповете, с които нараства производителността на труда. Това генерира допълнителна инфлация за икономиката.

В Европа това не се случва. Темповете, с които нарастват заплатите, остават по-ниски. Последната стойност, която се отчита, е 2,5%. ЕЦБ е на мнение, че стойност от около 3% ръст на заплатите на годишна база е онази стойност, която е съвместима с целта на Европейската централна банка по отношение на инфлацията.

„Един от големите пъзели, пред които стои  Европейската централна банка, е защо в пазар на труда, в който безработицата вече е толкова ниска, темповете, с които нарастват заплатите, остават по-ниски от онези, които са съвместими с целта на централната банка по отношение на инфлацията”.

Като обобщение можем да кажем, че в САЩ имаме висока инфлация, която се дължи на три причини - проблемите с веригите на доставки, по- високите цени на горивата, но и на прегряващ пазар на труда. Докато в Европа заплатите нарастват с темпове, които не представляват непосредствен риск за ценовата стабилност.

Темповете на възстановяване в Европа значително изостават спрямо тези в САЩ. Избраният курс на ЕЦБ бе да се продължи с покупката на активи до момента, в който анализите на банката ясно показват, че средносрочната инфлация се приближава до стойностите от 2%. ЕЦБ управлява средносрочната инфлация и се стреми към ниво от около 2% след една, две до три години. По отношение на сегашната инфлация централните банки не могат да направят нищо. Инструментите, които използват централните банки, изискват време, за да могат да достигнат до икономиката и да имат ефект върху инфлационните равнища.   

Монетарните ястреби в управителния съвет на ЕЦБ са много разтревожени заради много големия обем на държавни ценни книжа в баланса на ЕЦБ. Балансовото число на ЕЦБ в момента е достигнало сума, която съответства на над 70% от брутния вътрешен продукт на страните от еврозоната. Докато в Съединените щати балансовото число на Федералния резерв е 37-38% от БВП.

„Това създава много опасения, че тези твърде разточителни покупки на активи могат да създадат среда, в която някои страни от еврозоната ще започнат да водят твърде разхлабена политика”.

Пазарите преди само месец - два значително подценяваха темповете, с които централните банки, както в Европа, така и най-вече в САЩ, ще трябва да пристъпят към монетарно затягане.

Това преждевременно затягане на монетарната политика или по-скоро намаляване на обема на монетарните стимулите, тревожи онези, които се занимават с финансовите пазари.

Не може и не трябва да се прави паралел с инфлацията от 70-те и 80-те години на миналия век затова, защото централните банки днес са много различни, подчерта Павлов.

Пазарите в момента очакват между пет и шест увеличения на основната лихва в Европа. Най-вероятно те ще се окажат две-три и ще се разбере, че няма необходимост от по-нататъшно редуциране на стимулите за икономиката, посочи събеседникът. 

Още за инфлационния натиск, дали ЕЦБ ще прекрати покупките на активи и централните банки ще попаднат ли под фискална доминация може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването „В Развитие” вижте тук.