В развитие

Всеки делник от 12 до 14 часа и от 18 до 20 часа
Водещи: Вероника Денизова и Делян Петришки

ЕЦБ понякога действа като единствен пазител на паричния съюз

Борис Петров, финансист, "В развитие", 08.12.2021

14:30 | 8 декември 2021
Автор: Галина Маринова

Фед е по-адаптивен към настоящото състояние на икономиката в сравнение с Европейската централна банка. Причината за това е не бавна реакция, а защото решенията в борда на директорите на ЕЦБ се взимат по-трудно. Това каза финансистът Борис Петров в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Делян Петришки

"В еврозоната имаме един не напълно изграден паричен съюз. Той не е подкрепен от обща фискална политика, каквато в САЩ има от времето на Александър Хамилтън насам".

На ЕЦБ понякога се налага да действа като единствен пазител на паричния съюз. Докато в САЩ имаме два стълба на политика - от една страна паричната политика, провеждана от Фед и от друга страна - общата фискална политика на Федералното правителство, обясни гостът. "Тази разлика ще проличи не само на следващите заседания на двете институции, но и през следващите месеци. Виждаме доста по-категорично съобщение от страна на Фед за бъдещата политика и доста по-колебливи сигнали от ЕЦБ. Очаквам тези двупосочни сигнали да се запазят и след предстоящото заседание". 

"От страна на Фед очаквам по-категорично съобщение относно политиката на преустановяване на покупките на ценни книжа и евентуално съобщение за предстоящо повишаване на лихвените проценти през следващата година. От страна на УС на ЕЦБ очаквам да се даде повече яснота за това какво ще се случи с Програмата за покупка на активи, свързани с пандемията, която изтича в края на месец март". 

През последните месеци ЕЦБ закупуваше по-малки от предвидените 80 млрд. месечно. За последното тримесечие са изкупили около 70 млрд., каза Петров. "С настъпването на март срокът за програмата изтича, в същото време виждаме сериозни предизвикателства пред ЕЦБ. Банката няма да е твърде категорична какъв ще е ефектът от изтичането на тази програма за покупка на активи на следващото си заседание".

"Очаквам, че ЕЦБ ще ревизира нагоре прогнозата си за инфлацията в следващите две-три тримесечия. Ще продължи да акцентира, че в голямата си степен тази инфлация е предизвикана от временни фактори по линията на предлагането и на енергийните цени".

От данните, обаче, се вижда, специално за м. ноември, че вече имаме нарастване на т.нар. вторични ефекти, не само на пряко засегнатите цени на енергията, но и в цените на услугите, което от своя страна ще предизвика вероятно по-агресивна пазарна реакция през следващите месеци, ако ЕЦБ изостане прекалено много от антиинфлационната си реторика, обясни финансистът.

На въпроса дали инфлацията ще е централна тема при преговорите за заплати между синдикати и работодатели, за да се изгради механизъм за индексиране, гостът каза: "Предстоящото договаряне на заплатите ще се ръководи преди всичко от дългосрочните инфлационни очаквания, върху които ЕЦБ може да влияе, посредством един от инструментите си ("Насоки за бъдещи действия"). Това е важният елемент на комуникацията, който Лагард трябва и може да използва, а не непременно тези краткосрочни инструменти, които така или иначе в края на м. март ще изтекат". 

Ще наблюдаваме ли разлом в управителния съвет на ЕЦБ с новия германски представител? Ще стане ли по-трудна задачата за постигане на консенсус? В каква степен ще бъде призната комуникацията, която идва от това малцинство от членове със силна антиитфлационна реторика? Трябва ли да се действа, за да не се влезе в период на устойчиво висока инфлация? По какво се различават източниците на инфлацията в Европа и в САЩ? 

Повече вижте във видеото.