Голямата политическа цел е преодоляване на атомизацията на българското общество

Проф. Александър Маринов, председател на Стратегическия съвет при президента Румен Радев, във "В развитие", 07.12.2021

14:55 | 7 декември 2021
Обновен: 14:45 | 16 декември 2021
Автор: Галина Маринова

На път сме да излезем от ситуационната политическа криза, която се завихри през последните месеци на тази година. Правителство ще има, ще има и мнозинство в парламента, което да работи. Това каза проф. Александър Маринов, председател на Стратегическия съвет при президента Румен Радев, в предаването "В развитие" на  Bloomberg TV Bulgaria с водещ Делян Петришки.

"Разбира се на политическата криза трябва да се гледа и в малко по-друг план. Тя има своите по-дълбоки пластове. Тя е системна криза на българската партийно-политическа система и преодоляването й ще изисква доста повече време и усилия. Предполагам ще се мине през нови изостряния. Това е неизбежно, защото мащабът на болестта е много голям".

Относно "правилната формула и рецепта при четири партии" за стабилно управление, гостът каза: "Звучи парадоксално, но единствените три правителства в България, които са изкарали докрай мандата си, са коалиционни. Въпросът, обаче, стои на по-дълбоко и принципно ниво. Първата важна гаранция е добре аргументирано конституционно споразумение. За щастие тази работа изглежда почти свършена. Второто е готовността на участващите партии да бъдат солидарни, но не в смисъла на сделка за властта, а в смисъл да носят заедно отговорност за сериозни общи цели. Тук винаги има рискове, тъй като разбираме, че най-трудните проблеми са концентрирани в няколко области. Респективно за това ще отговарят отделни министри от отделни партии. Тук е важно да няма изкушение да се прехвърли отговорността на тези, които взимат трудните решения". 

"Трябва да добавя в дадения случай, че силно влияние има и инстинктът за самосъхранение. Три от четирите партии разбират, че ако сега не се състави правителство и се отиде на избори, за тях последиците могат да бъдат много сериозни. Тук има и инстинкт за живот, който е най-силният инстинкт в природата".

Има няколко разлома в обществото, категоричен бе проф. Александър Маринов. "Първият е между досегашната власт и обществото, тъй като досегашната власт злоупотребяваше с правомощията си. Надявам се искрено, че новото управление няма да прави тези грешки и ще премахне принципната причина за такъв разлом. Иначе винаги ще има недоволства - това е част от демокрацията".

По думите на Маринов вторият разлом е свързан с върховенството на правото. "Това е разкъсването между осъзнаването на правата и на задълженията на хората. Тай като, за съжаление, през последните години много хора мислят за своите права, но не и за своите отговорности. Политиците са тези, които трябва да дават пример, публичните личности. Не може само да черпиш права, а да не искаш да носиш никаква отговорност. Много хора приемат закона само до тогава, докато той не изисква от тях някакво съобразяване".

"Освен това има нещо трето, което е въпрос на дълго време и продължително лечение. Противопоставянето идва до голяма степен от атомизацията на българското общество. От масовото прилагане на стратегията за спасяване по единично. Ние трябва да осъзнаем, че големите цели, истинският напредък е възможен само с общи усилия, със сътрудничество, с взаимопомощ. Но това е въпрос, който не може да се реши с призиви, с пожелания. Той е въпрос на законодателство, на работа на институциите, на добри политики, на търпеливо изчакване, защото бързи резултати трудно може да има". 

Все по-големи слоеве в обществото се събуждат за гражданска активност, подчерта още събеседникът. Те "осъзнават възможността да влияят върху процесите. Има нови явления, които трябва да бъдат сериозно изследвани. Както засягащи причините за провала и кризата на традиционните партии, така и за появата на новите политически формации. А също и появата на едно ново поколение избиратели, което не е ново само поради възрастта си, а поради новият начин на мислене и новите изисквания към партиите и държавата. Това е един положителен факт и смятам, че той ще се развива и утвърждава. Дай Боже да е така!"

Кои са общите цели, които ще направят спойката между четири политически формации и къде егоизмът ще си проличава най-много? Ще има ли сблъсък между "професионални политици", които ще бъдат представители на една от коалиционните партии в това управление и новаторите, които тепърва се качват на политическата сцена? Това ще бъде ли предпоставка за сблъсък? Приключи ли периодът на противопоставяне? Започва ли фаза на съзидание? Има ли опасност преди да започнем съзиданието да направим една пауза за възмездие? Местните избори 2023 ще се превърнат ли в "първото голямо изпитание", не само за опозиция и управляващи, но и за самите коалиционни партньори, които ще бъдат конкуренти? Уязвими ли са вече ДПС и ГЕРБ - ще се намали ли влиянието им в обществото? 

Повече вижте във видеото.