Инженерната мисъл в устройството на Neuralink, което Илон Мъск представи и чиято цел е да свърже човешкия мозък с компютър, е чудесна, но липсва доказателствената последователност, търсена от научната общност. Сама по себе си идеята не е нещо ново, записването на сигнали се осъществява от години, просто Мъск залага на много силен маркетинг. Това каза д-р Кристина Капанова, Институт по информационни и комуникационни технологии към Българска академия на науките, в предаването “Бизнес старт” с водещ Христо Николов. 

Капанова обясни, че целта на устройството на компанията на Мъск е да помага на парализирани хора и хора с ампутирани крайници, като записва и подава сигнали от човешкия мозък. 

“Трябва да се видят резултатите и изследванията, защото все още липсват експериментални данни”, отбеляза тя. 

По думите на експерта обаче за момента устройството може да записва само от най-горната част на мозъка и не успява да достигне до вътрешните нива, което е изключително тежка задача. 

Още по темата

Илън Мъск и проектът на Neuralink

Д-р Капанова разказа и за напредъка в невробиологичната сфера от БАН. Тя посочи, че у нас се правят изследвания, чиято цел е в областта на епилепсията и намаляване на пристъпите. 

Гостът изтъкна проблемът с липсващата връзка между академията и индустрията в България. 

“Трябва да има възможност, когато учените излязат с идея, тя да се финализира като готов продукт дори в компания. Тази връзка я има навсякъде по света от десетилетия”. 

Експертът разказа и за други актуални проекти на БАН, включително новия суперкомпютър на България.

Целия разговор вижте във видео материала. 

Видеа с всички гости на предаването "Бизнес старт" гледайте тук.