Въпросът как да превърнат продуктите си в разпознаваема марка вече заема централно място в мисленето на българските фермери, тъй като той е свързан с намирането на пазар и реализацията на продукцията, която са произвели. Все повече фермери у нас прибягват до презентации в социални мрежи като Facebook, Instagram, TikTok или друга платформа, чрез която да стигнат до крайния клиент. Това се налага, тъй като фермерите трудно влизат в магазинната мрежа. Това коментира Георги Стоянов, председател на Български фермерски съюз, в предаването „Бизнес старт“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Роселина Петкова.

Земеделците трябва да търсят варианти за оцеляване, когато срещат проблеми с реализацията на готовата си продукция, включително предлагане на допълнителни продукти. Но за да продадат един продукт, трябва да мислят и за маркетинг, коментира събеседникът.

„От единия свят, свързан с отглеждането на животни и обработката на земя, фермерите трябва да влязат във Вселената на преработвателната индустрия и след това на маркетинга, който е безграничен.“

Те трябва да са в крак с новостите, за да оцелеят и да получат справедлива цена за продукцията си, изтъкна Стоянов.

Младите фермери разчитат на социалните мрежи, останалите – на реални срещи с клиенти

По-младите фермери рекламират продукцията си във Facebook или TikTok, където публикуват клипчета от процеса по отглеждане на растенията или животните. Те успяват да привличат кленти, които виждат, че подуктите им са полезни и качествени, искат да се докоснат до тях и след като опитат, се убеждават в това. Но фермерите, които се позиционират в дигиталното пространство, засега са единични случаи, а не масова практика, отбеляза събеседникът. Става въпрос за малки стопанства, основно от семеен тип.

Повечето фермери разчитат на реални срещи с крайните клиенти като фермерските изложения, които Българският фермерски съюз организира в цялата страна. Когато бизнесът е голям, той разчита на по-големи обеми от продажби, а българинът все още няма култура да пазарува всичко през интернет, изтъкна Стоянов.

Все пак възможностите, които предлага интернет пространството, са шанс за развитие на фермерите, тъй като те трудно влизат в търговските вериги, отбеляза той. Производителите, които се насочват към дигиталното пространство за увеличаване на продажбите си, трябва да инвестират от личното си време, а също и известни средства за преносими камери, абонамент за канали, където да представят стоката си.

Напоследък фермерите, които произвеждат, са започнали да правят и собствени сайтове благодарение на по-достъпната им цена през последните години, коментира Стоянов.

Доверието към продуктите на българските фермери се засилва

Изложенията, които Българският фермерски съюз организира в страната, се посрещат с голямо доверие и очакване от потребителите, тъй като им дават възможност да закупят продукти, които няма как да намерят в магазинната мрежа, отбеляза Стоянов.

„Имиджът на българския фермер се подобрява, доверието в качеството на произвежданата храна се засилва, тъй като тя е полезна, чиста и здравословна.“

Проблем е, че младите хора – ако не са израснали в семейство, което се занимава със земеделие, трудно припознават този бизнес, каза събеседникът. Ако се изключи романтичният момент на живота сред природата, в повечето случаи земеделието е трудна дейност, която налага да се става рано, да си на разположение по всяко време, добави той.

По данни на Асоциацията на младите фермери между 2016 и 2026 г. броят на младите земеделци в България е намалял с над 33%. Но тези демографски процеси в сектора са валидни за цяла Европа, изтъкна Стоянов.

Според него младите хора трябва да се насърчават, като им се осигури достъп до земя, както и възможности да се обучават и да обменят добри практики. Развиването на младите фермери е необходимо, за да се осигури приемственост, а креативността им може да тласне българското земеделие към конкурентната среда извън България, отбеляза гостът.

Той посочи, че и в момента има добри примери за български земеделци, които изнасят в чужбина, участват в международни изложения и създават контакти с чуждестранни колеги и партньори. Но добави, че засилено присъствие на българските земеделски производители на родния пазар би било добра алтернатива на износа. 

България има вътрешен потенциал, който може да бъде надграден, и тук е ролята на държавата да оформи рамката и да бъде катализаторът на този процес, добави Стоянов. 

Вижте целия коментар във видеото. 

Всички гости на предаването "Бизнес старт" можете да гледате тук.  

Още по темата

AI на нивата: роботи с енергийни оръжия ще съдействат на фермери в България

Маржовете на фермерите в ЕС са изстискани, коопериране в България е трудно

Институциите в България трябва да са част от помощта, а не от риска за биофермерите

И малките фермери могат да се възползват от предимствата на прецизното земеделие