Китайският глад за магарета влезе в търговските преговори със САЩ
Гергана Стоева, председател на Асоциацията на магарешките ферми в България, "Бизнес старт", 29.09.2026 г.
Обновен: 1 October 2026 | 09:18
Автор: Даниел Николов
Планираното намаляване на китайските мита за внос на американски селскостопански стоки, включващо магарета и магарешки кожи, насочи вниманието към огромния дефицит на тези животни в Азия. Растящото търсене на традиционния китайски желатин, считан за „еликсир на младостта“, поставя под натиск световната популация, докато българските магарешки ферми залагат на мляко и терапия. Това коментира Гергана Стоева, председател на Асоциацията на магарешките ферми в България, в предаването "Бизнес старт" с водещ Христо Николов.
Основният двигател зад високото търсене в Китай е производството на традиционния желатин едзяо, извличан от магарешки кожи. По думите на Гергана Стоева азиатският пазар разчита почти изцяло на този продукт:
„Китай използва кожите от магарета за производството на така известния им желатин, който използват за еликсир на младостта.“
Едзяо се произвежда от колаген, извлечен чрез варене на магарешка кожа. Обикновено се използва като средство за укрепване на кръвта при лечение на анемия, както и за подсилване на имунитета и подобряване на съня. Прилага се и в козметиката, като се смята, че има ефект против стареене.
Според доклад на Изследователската служба на Конгреса на САЩ от 2023 г. всяка година се убиват между 2,3 и 4,8 милиона магарета заради кожите им, използвани за производството на едзяо – пазарът за продукта в Китай през 2021 г. се оценява на около 7,8 милиарда долара.
Масовото изтребване на животите за кожите им обаче изправя редица държави пред риска от драстично намаляване на популацията.
„Според мен има такава опасност... Бях в Китай преди 3-4 години на едно изложение с магарешки продукти. Представихме моите магарешки продукти там и се установи, че те, освен производството на този желатин от магарета, не знаеха за съществуването на друг тип. Освен лиофилизирано магарешко мляко не произвеждат никакъв друг продукт. Макар че имат много магарешки ферми с много магарета, ги използват за кожи. И смятам, че се застрашава популацията на магарета заради този продукт, желатина.“
За разлика от азиатския модел, отглеждането на магарета в България следва съвсем друга бизнес стратегия, насочена към здравето, хранителните добавки и алтернативната рехабилитация.
„Поддържането и развиването на магарешка ферма в България изисква правилна стратегия. Има няколко направления за развитие. Първото, в което и аз съм се насочила, е производството на мляко и хранителни добавки от магарешкото мляко, като при редовната им употреба те допринасят за подобряване на цялостното състояние на човешкото здраве в много насоки.“
Интересът към магарешкото мляко на българския пазар нараства значително. То е богато на имуноглобулини, витамини, минерали, омега-3 и омега-6 мастни киселини, като влияе благоприятно на храносмилателната и имунната система и помага при кашлица и умора.
Освен млечното направление, в България започва навлизането и на иновативна социално-терапевтична практика:
„Има и едно друго много интересно направление за развиване на такава магарешка ферма, което аз от няколко години проучвам, обучавах се в Италия и скоро ще започне да се практикува и в нашата ферма — то е онотерапията. Тя е непозната за България - представлява използването на магарета с различни терапевтични, рехабилитационни и образователни практики. Използва се при деца и възрастни със специални потребности, социална и образователна рехабилитация. Магарето тук се използва като жив терапевтичен партньор чрез контакт, грижа, водене, разходки и различни упражнения. Най-често се прилага при аутизъм, синдром на Даун и други.“
Въпреки че Европейският съюз отпуска финансови стимули за редица сектори в животновъдството, отглеждането на магарета у нас остава извън обхвата на държавното подпомагане.
„Няма стимули от държавата... Магаретата са изключени от списъка за селскостопанските животни през 2015 година, доколкото съм запозната, и не се подпомагат по никакъв начин — нито за пасища, нито със субсидия, абсолютно нищо.“
От България не се изнасят магарешки кожи за Китай, каза Стоева. Въпреки че български продукти - сред които комбинация от магарешко мляко и билката бабини зъби - са предизвикали голям интерес на китайски изложения и са реализирани пробни доставки, скъпият транспорт и дългата логистика за момента оставят азиатския износ на заден план, а българските производители се фокусират върху вътрешния пазар.
Целия разговор може да гледате във видеото.
Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.