Зад предложението за данък "свръхпечалба" не стои никаква друга логика освен търсенето на лесен начин за събиране на допълнителни бюджетни приходи. Предложеният от Министерството на финансите данъчен пакет съдържа серия от противоречиви мерки, сред които идеята за въвеждане на 33% данък върху т.нар. „свръхпечалби“ за 2027 г. Засегнати от налога се очаква да бъдат банки, застрахователи, презастрахователи, телекоми, фирми за бързи кредити и търговски вериги с над пет обекта. Това коментира Пламен Донев, дипломиран експерт-счетоводител, данъчен експерт и преподавател по данъчно облагане в УНСС, в предаването "Бизнес старт" с водещ Христо Николов.

„Няма друга логика. Търси се лесен начин да се съберат допълнителни бюджетни приходи и някой е решил, че това е този начин. Но това предложение има множество слабости – както от чисто данъчно-техническа гледна точка, така и от икономическа. Категорично съм против тази мярка.“

Липса на икономическа логика и риск от покачване на цените

По думите на експерта, понятието „свръхпечалба“ не съществува в икономическата теория. По-високата норма на печалба в дадени сектори се дължи на икономически цикли, инфлационен натиск или външни глобални фактори. В условията на свободна пазарна икономика естествените конкурентни сили привличат нови играчи и нормата на печалба постепенно пада.

Донев подчерта, че секторите, включени в обхвата на налога, са изключително разнородни и имат различни регулаторни или пазарни спецификации. При телекомите и хранителните вериги евентуално допълнително облагане ще отнеме от възможностите за инвестиции и развитие:

„Ако наистина се обложат с данък свръхпечалба търговските вериги, със сигурност ще имаме увеличение на цените на храните, които се продават в техните магазини. Ефектът ще бъде проинфлационен, което е абсурдно на фона на проблема с инфлацията, която имаме.“

При търговските вериги експертът посочва, че високите цени не са парадокс или липса на конкуренция, а резултат от разходите и факта, че България отдавна е нетен вносител на суровини за хранително-вкусовата промишленост.

Търсен ефект: По-скъпи кредити и успокояване на имотния пазар 

Най-сериозен е казусът в банковия сектор и при фирмите за бързи кредити. Според Донев е абсолютен факт, че общата данъчна тежест при банките е значително по-ниска (почти двойно) спрямо другите сектори, тъй като финансовите услуги по отпускане на заеми са освободени от ДДС по технически причини на общоевропейско ниво. Докато при хазарта и застраховането има компенсиращи такси и данъци върху премиите, при банките такъв механизъм в България липсва вече 20 години.

Въпреки това, експертът критикува замисъла за извънреден еднократен данък и подкрепя въвеждането на трайно, компенсиращо облагане на нормалните банкови печалби.

Коментирайки предупрежденията на управителя на БНБ Димитър Радев, че нов данък може да оскъпи кредитите и да затрудни достъпа до финансиране, Донев посочи:

„Със сигурност налагането на такъв допълнителен данък върху банковия сектор ще доведе до повишаване на лихвите. Но това от моя гледна точка не е негативен ефект, това е даже целен и желан ефект, защото лихвите в България са най-ниските.“

Според него по-високите лихви по жилищните кредити и охлаждането на активността при покупко-продажбите на имоти са неизбежна и необходима пазарна корекция:

„Според мен е търсен ефект... Всичко това е една корекция на пазара, който отдавна знаем, че е преминал точката на баланс. Отдавна трябваше да се случи този ефект на успокояване на пазара на недвижими имоти.“

Същевременно Донев изрази съмнение дали предложенията за данък върху свръхпечалбата изобщо ще бъдат приети от парламента, определяйки ги по-скоро като „тестване на общественото мнение“ и отбелязвайки, че прогнозираните от МФ допълнителни приходи от 1 млрд. евро са надценени.

Данъчните оценки на имотите: Необходима, но плаха стъпка

В пакета промени се предвижда поетапно увеличение на данъчните оценки на недвижимите имоти на три стъпки – съответно с 25% през първата година, 30% през втората и 35% през третата, което практически удвоява оценките.

Донев определи мярката като напълно необходима, но недостатъчно категорична:

„Обръщам внимание, че това са данъчни оценки по формули. Това не са реалните пазарни цени на имотите. В този смисъл двойното увеличение на данъчните оценки е абсолютно необходимо. За мен тази мярка е малко плаха и недостатъчна.“

Той допълни, че местните данъци в България са на много по-ниски нива спрямо развитите западни икономики. Според него общините дълго време са отказвали да използват законовия коридор за вдигане на данъчните ставки от страх от политическа отговорност, разчитайки централната власт да коригира оценките. Донев обаче прогнозира, че заради предстоящите следващата година местни избори много общински съвети могат да намалят местните ставки, за да тушират ефекта от новите оценки, запазвайки проблема с финансовата си зависимост.

Социалният пакет: 900 милиона евро за домакинствата

По отношение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), проектът предвижда съществено увеличение на данъчните облекчения за семейства с деца. За едно дете данъчното облекчение (реално спестената сума) нараства от 300 евро на 500 евро; за две деца спестеният данък достига 800 евро.

Ефектът за държавния бюджет от неполучени приходи по тази линия ще се увеличи от 250 млн. евро на близо 450 млн. евро (включително облекченията за здравни, социални и културни дейности за деца).

Успоредно с това се предвижда и двойно увеличение на квотата за ваучери за храна, което ще остави още около 500 млн. евро в разположение на гражданите и бизнеса.

„Общият данъчен ефект на макрониво от тези мерки, насочени към гражданите, е от типа на 900 милиона евро, което е доста съществен и категорично социална, или ако щете наречете го – лява мярка.“

Промени в ДДС

Промените в Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) предвиждат повишаване на прага за задължителна регистрация по ДДС на 75 000 евро – мярка, която Донев подкрепя като изключително смислена за малкия бизнес. Включени са отпадане на дневниците за покупки и продажби след една година във връзка с европейската директива за постепенно въвеждане на електронно фактуриране; и нови мерки за предотвратяване на данъчни злоупотреби при сделки с недвижими имоти.

Въпреки някои позитивни стъпки, предложеният данъчен пакет не адресира в пълнота дълбоките проблеми на българската данъчна система, каза Донев.

„Моето мнение като експерт е, че предложенията не са достатъчно смели. Очаквахме много повече заради много по-сериозните проблеми в нашата система.“

Целия разговор може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.

Още по темата

БНБ: Данък "свръхпечалба" за банките може да оскъпи кредита

Румъния е застрашена от рейтинг "боклук", ако политическата криза продължи

К. Павлов: България ще трябва да повиши данъци и осигуровки заради демографията

Л. Елкова: Ако се ограничат неефективните разходи е възможен и балансиран бюджет