Според проучване, проведено сред граждани на скандинавските страни, 70% от потребителите искат да знаят, ако в плейлистите им в стрийминг платформите или по радиото звучат музикални произведения, генерирани с изкуствен интелект (AI) или с участие на технологията. Те биха искали също да могат да филтрират в плейлистите си траковете, в които има намеса на тази технология. Това съобщи Габриела Руменова, създател на онлайн платформата „Ние потребителите“, в предаването „Бизнес старт“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Роселина Петкова.

Над 70% от участниците искат авторите и изпълнителите да дават изрично съгласието си, когато произведенията им – глас или музика, се използват за обучение на AI модели и са на мнение, че артистите трябва да получават справедливи отчисления за обучението на изкуствения интелект, добяви Руменова.

Над 50% от потребителите, които са участвали в проучването, са заявили, че са слушали музика, създадена от изкуствен интелект, а 31% са казали, че могат да различат музика, създадена с тази технология.

Регулации в три посоки

Регулациите относно създаването на произведения на изкуството с помощта на AI се развиват в три посоки, съобщи Руменова. Актът за изкуствен интелект поставя изискване за прозрачност, така че потребителите да знаят кога е използвана технологията в дадени произведения.

Директивата за нелоялните търговски практики, която съществува отдавна, в още по-голяма степен защитава потребителите, тъй като изисква информацията да се предоставя така, че да не ги заблуждава и да защитава икономическите им интереси.

„Не всеки случай, в който произведение е създадено с изкуствен интелект и това не е обозначено, означава нелоялна търговска практика. Всеки случай трябва да се изследва индивидуално, като се вземе предвид дали за потребителя от основно значение е било наличието на такава технология или не при съставянето и как е поднесено това от самата  платформа.“

Трета директива урежда правата на авторите и им позволява поне да заявят, че не желаят техни произведения да се използват за обучаване на изкуствен интелект, посочи Руменова.

Потребителите не са склонни да плащат повече, за да различават AI съдържание

Според изследването около 50% от участниците казват, че биха предпочели музиката да се създава от хора, а едва около една четвърт са склонни да приемат и създаване на музика с участието на изкуствения интелект, но без да се изключва човекът.

Когато все пак музиката, изображенията, обложките на албумите се създават от изкуствен интелект, изходните файлове трябва да са генерирани така, че участието на технологията в тях да е машинно четимо. Видимостта за потребителите е отговорност на платформите, отбеляза Руменова.

„Част от платформите създават инструментариум за обозначаване на продукти, които са AI генерирани за потребителите, с определени символи. Други прехвърлят отговорността на носителите на правата, които публикуват произведенията и трябва да отбележат, че са генерирани с помощта на изкуствен интелект. Част от платформите позволяват и да се подават сигнали, след които може да се извършва контрол и селекция.“

Според проучването потребителите не са склонни да плащат повече, за да не достига до тях AI генерирано съдържание или поне да могат да го различават, изтъкна събеседничката и добави, че изискванията за прозрачност в тази сфера няма как да се превърнат автоматично в премиум услуга, за която потребителите да плащат.

Възможно е да се въведат инструменти, част от тях вероятно платени, чрез които потребителите да могат да филтрират AI генерирано съдържание и да отдават приоритет на произведения според начина, по който са създадени, счита Руменова.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „Бизнес старт“ можете да гледате тук. 

Още по темата

Музикалният стрийминг продължава възхода си, докато CD-тата отново са на мода

Алтернативната музика у нас в борбата за внимание: бранд, алгоритми и постоянство

Как сами да създадем музика за подкасти с помощта на AI

Музикалният бизнес преминава от дела към партньорства с AI платформите

AI е шанс за музикалната индустрия, но водеща е защитата на авторските права