Първият учебен ден вече започва не само на прага на училището, а и с телефона и комуникацията в дигитална среда. За децата онлайн пространството е част от ежедневния социален живот, което създава и нови рискове - от неподходящо съдържание до кибертормоз и кибернасилие. Изкуственият интелект допълнително улеснява създаването и разпространението на унизително съдържание, докато родителите и училищата трябва да изграждат среда, в която децата да могат да споделят за проблемите си. Това коментира Сашка Бончева, съосновател и председател на Управителния съвет на Women4Cyber България, в предаването „Бизнес старт“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Христо Николов.
Според Бончева онлайн безопасността трябва да бъде разглеждана със същата сериозност като безопасността на децата по пътя до училище. Тя подчерта, че родителите могат да знаят къде е детето им физически, но нямат същата видимост върху дигиталната му среда.
„Първият учебен ден за учениците не започва на прага на училището, на входа на училището, а започва от сутринта с телефона. Със съобщенията, които споделят в групата на класа, с поздравите, снимките, изображенията, които изпращат - голяма част от социалния живот на нашите деца всъщност е в дигитална среда.“
AI променя мащаба и скоростта на кибертормоза
Изкуственият интелект прави създаването на унизително съдържание по-бързо и достъпно, като за това вече не са необходими специални технически умения, а телефон и желание. Могат да бъдат създавани фалшиви изображения и видеа, които поставят дете в ситуация, в която никога не е участвало.
„Огромно е въздействието, мащабите и скоростта на кибертормоза, тъй като, ако искате да създадете едно унизително съобщение, трябва да го измислите, да седнете да го напишете, докато сега с AI инструментите, които са много на брой, много добри и стават все по-добри с всеки изминал ден, можете само при наличие на желание да създадете едно унизително съобщение. Трябва да имате желание и телефон, нищо повече.“
Родителите трябва да изслушват, а не да контролират
При сигнал за проблем онлайн родителите трябва да избягват първична реакция за контрол, която може да накара детето да спре да споделя. Бончева препоръча вместо незабавно отнемане на телефона родителите да създадат среда, в която детето да говори открито и да участва в намирането на решение.
„Много е важно ние, родителите, да се опитаме да предразположим детето, не да го контролираме, а да го изслушваме, да говорим с него, да се опитаме да го предразположим да сподели. След това, когато виждаме тази ситуация, не да поемем ние контрола, а по-скоро да оставим детето само да взима решение, като ние го подкрепяме.“
Училищата се нуждаят от ясни правила за дигитална безопасност
Ограниченията за използване на телефони в училищата са инструмент за дисциплина, но те трябва да имат и ясна политика за дигитална безопасност и механизъм за реакция при сигнал за кибертормоз или кибернасилие.
„Мисля, че е редно всяко училище да разработи своя политика с много ясни правила по отношение на дигиталната безопасност. Тази политика трябва да бъде известна на учениците, на родителите и на учителите. Училищата също трябва да имат разработен механизъм за реакция, в случай че дойде дете и сподели, че в момента се упражнява кибертормоз върху него, а учителят да знае как да реагира.“
Проектът CyberSafe Sofia, реализиран с подкрепата на Столична община по програма „Европа 2026“, предвижда работилници и срещи с ученици и студенти, както и видеа, които ще бъдат достъпни онлайн.
„Младежите ще споделят с нас техните тревоги, преживявания, пък ние ще им помагаме, като демонстрираме най-различни техники и начини, по които те могат да се защитят в дигиталната среда“, каза Бончева.
Вижте целия коментар във видеото.
Всички гости на предаването „Бизнес старт“ може да гледате тук.
