Европейският акт за иновации ще превърне патентите в капитал

Европейският акт за иновации се опитва да постави рамки на две основни дейности - едната е купуването на научно-изследователска и развойна дейност от страна на публичната администрация, а втората е създаването на правен режим за оценка интелектуалната собственост и капитализирането на патентите. Европа трябва да е по-единна, дори да върви към федеративност, тъй като има големи различия в данъчното третиране на разходите за научно-изследователска и развойна дейност. Това коментира зам.-деканът на Стопанския факултет на СУ "Св. Климент Охридски" проф. д-р Тодор Ялъмов в предаването „Бизнес Старт“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Христо Николов.

От години всички в Европа виждат проблема, че мащабируемостта на компаниите е по-голяма в САЩ. Освен, че там има повече рисков капитал, Америка е единен пазар, докато ЕС не е, колкото и да го наричаме така.

Новото предложение на ЕК, европейският акт за иновации, се опитва да постави рамки на две основни дейности - едната е купуването на научно-изследователска и развойна дейност от страна на публичната администрация, а втората е създаването на правен режим за оценка интелектуалната собственост и капитализирането на патентите.

Години наред ЕК финансираше с 50% разходите за пред-търговски поръчки, което представлява нещо средно между класическа обществена поръчка и преговори с научен институт или фирма, която да разработи нещо ново. Този механизъм е абсолютно непознат в България, може би защото е сложен, но това е бъдещето, смята Ялъмов.

„Активите на новите компании са патентите, докато нито една банка в момента не може да ви отпусне заем със залог патент.“

Оценките в момента са, че ще се отвори един нов пазар за около 10 млрд. евро годишно с нови кредити. Рисковият капитал също ще включи патентите в стойността на компаниите.

Предвижда се да има ясна методика за оценка на патентите, единен пазар и център за компетентност към европейската патента служба, обяснява той.

Въпреки че имаме европейска патентна система, всяка отделна страна си има своите различия. От години ЕК се опитва да въведе т.нар. 28-ми регулаторен (наднационален – бел. ред.) режим.

Европа трябва да е по единна, дори да върви към федеративност, тъй като има големи различия в данъчното третиране на разходите за научно-изследователска и развойна дейност, посочва професорът.

Излезе и идеята за т.нар. „регулаторен пясъчник“ (sandbox) - за сътрудничество между регулаторите и иновативните компании, тъй като технологиите в много случаи изпреварват регулаторите.

Този пясъчник ще даде възможност много по-либерално компаниите и регулаторите да работят заедно, за да тестват новите технологии, пояснява Тодор Ялъмов.

„Има български иновативни компании, които „тичат“ много напред спрямо европейските, но за да бъдат глобално конкурентни трябва държавата да им помогне.“

Целия разговор вижте във видеото.

Всички гости на предаването „Бизнес Старт“ можете да гледате тук.