Петко Вълков: Големите инвеститори търсят акции, които нямат общо с AI
Петко Вълков, финансист, в „Бизнес старт“, 15.9.2026 г.
Обновен: 15 September 2026 | 13:53
Автор: Божидарка Чобалигова
Манифестът, в който лидерите на водещи AI компании като Anthropic, OpenAI и SpaceX призоваха за забавяне на темпа на развитие на изкуствения интелект (AI) излезе малко преди първичните публични предлагания (IPO) на първите две компании и малко след това на последната. С него те по-скоро се опитват да кажат на инвеститорите да не очакват темповете на напредък да се запазят в бъдеще и когато оценяват компаниите, да понижат прогнозите си за капиталовите им разходи, тъй като те драстично ще ги намалят. Това коментира финансистът Петко Вълков в предаването „Бизнес старт“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Христо Николов.
Най-големите губещи вчера бяха компаниите, които осигуряват хардуера за развитие на изкуствения интелект - производителите на чипове, на памет, по-авангардни компании като тези за нови облачни услуги, които предоставят изчислетелна мщност на AI компаниите. От друга страна, едни от най-големите печеливши вчера бяха компаниите, сързани с киберсигурността, други софтуерни компании, отбеляза Вълков. Книжата на гиганти като Microsoft, Alphabet, Meta поскъпнаха, тъй като те имат по-диверсифициран бизнес, добави той.
„Може да се окаже, че забавяне ще има само в хардуерния сектор, който пък е най-печелившият от началото на годината, така че няма да се усетят големи сътресения на пазара.“
Според събеседника Китай няма да спре да развива изкуствения интелект, тъй като страната винаги е била по-либерална относно налагането на ограничения върху технологията, затова и постигна такъв напредък през последните години. САЩ, от тяхна страна, не могат да си позволят да бъдат догонени от Китай, добави той.
В тази ситуация фонд мениджърите търсят диверсификация в компании, чийто бизнес и приходи не са свързани с изкуствения интелект. През последните месеци значително нарасна интересът към футболна и спортните отбори като цяло, отбеляза Вълков и добави, че той е продиктуван основно от стремежа им да намалят експозицията си към изкуствения интелект.
Правителствата по света не показват желание за структурни реформи и политическа воля за стабилизиране на дълга си. Неустойчивите държавни бюджети и повишаването на дългосрочните лихви са най-големият риск в средносрочен и дългосрочен план, счита финансистът.
„Хубавото е, че в повечето държави първичните бюджетни излишъци (преди плащането на лихвите за обслужване на дълга) са положителни, което показва, че дълговете все още са устойчиви. Но във всеки момент, в зависимост от много други процеси, може да се навлезе в дългов капан, който да доведе до тежки икономически последици.“
Все пак основният сценарий в момента е, че новите технологии ще развият производителността, а това ще даде тласък на икономическия растеж. Така държавният дълг постепенно ще намалява през годините чрез повишаването на брутния вътрешен продукт (БВП), отбеляза Вълков.
Цените на петрола надхвърлиха 100 долара за барел, цената на дизела в САЩ премина границата от 6 долара за галон, а фючърсите върху природния газ в Европа са на тригодишен връх. Според Вълков това положение не е изненадващо, тъй като още в началото на войната в Близкия изток имаше прогнози, че без бързо решение на конфликта към края на годината цените ще са дори по-високи от сегашните.
Не помагат проблемите с преустановеното подаване на гориво през петролопровода в Саудитска Арабия, атаките на хутите в Червено море, ограниченията върху износа на енергийни носители от Русия през последните месеци, добави той.
„Това създава предпоставки за повишаване на цените на горивата поради ограничено предлагане, а също и защото запасите в големите икономики до голяма степен са изчерпани.“
Тази година Китай спомогна значително за преодоляване на част от сътресенията. Като най-големия вносител на петрол от Близкия изток тя на практика играеше ролята на балансьор на пазара вместо ОПЕК, посочи Вълков. Страната намали собственото си потребление и ограничи вноса, но влиянието ѝ се счита донякъде за изчерпано, ако конфликтът в Близкия изток не бъде разрешен до един-два месеца, добави той.
На този фон централните банки действат изпреварващо, за да не допуснат повторение на събитията от Covid пандемията, когато ограничения в предлагането предизвикаха инфлационни очаквания в потреблението и те се пренесоха в очаквания за бъдеща инфлация, която се реализира. Сега централните банки ще се опитат да разбият очакванията, за да не се реализират този път, смята Вълков.
Вижте целия коментар във видеото.
Всички гости на предаването „Бизнес старт“ можете да гледате тук.