Данните от последното международно изследване PISA препотвърждават трупани с години дефекти в образованието в България, изискващи радикална промяна не за отбиване на номера пред външни стандарти, а за изграждане на устойчив национален капитал от критично мислещи граждани. Това коментира преподавателят по политически науки Христо Господинов в предаването "Бизнес старт" с водеща Роселина Петкова.

Основното послание на изследването не се изчерпва с това дали българските деца са се справили по-добре или по-зле в сравнение с връстниците си от други държави, смята Господинов.

„PISA ни казва, че както всеки път, нашата образователна система има нужда от промяна. Не толкова за да се вмести в модела PISA, а по-скоро наистина имаме нужда от промяна, за да може образователният модел в България да предоставя това, което се търси в съвремието... За съжаление, виждаме как една образователна система дава дефект и ние не правим нищо. Просто казваме: „Трябва да направим това“, и някъде там всичко приключва.“

Според него най-голямата грешка е механичното пренасяне на чужди модели (от Финландия, Япония или Китай), без те да бъдат съобразени с културните, историческите и географските характеристики на България.

От възпроизвеждане на факти към приложение на знанията

Централен проблем в българското училище остава моделът, който стимулира наизустяването за сметка на критичното мислене. Сегашното обучение създава психологическа нагласа, при която учениците възпроизвеждат готов текст и изпадат в паника, ако пропуснат или объркат дори една дума, каза Господинов.

„Това е дефектът на образователния модел – целостна психологическа нагласа на децата, създадена именно от образователната система. Ние трябва да възпитаваме критично мислене. Децата да знаят „защо“ преди всеки избор, а не сляпо да се оставят на готови решения.“

Социално-икономическият статус и ножицата между училищата

Драстичните разлики между отделните училища и региони в България са друг тревожен показател, потвърден от PISA и от националните изпити.

„Социалният статус играе огромна роля. Има региони в България с изключително тежки разлики между външното оценяване и оценката в училище. Не може в един клас 12-класници да имат шестици по математика или БЕЛ през годината, а на матурата да изкарват тройки и двойки. Тук някъде нещо се къса. Вдигаме трудността на изпитите, но при оценяването ги щадим.“

Дигиталната реалност, AI и новата роля на учителя

Навлизането на изкуствения интелект в ежедневието поставя въпроса за неговата употреба в класна стая. В световен мащаб PISA показа, че учениците, разчитащи прекомерно на AI, постигат по-ниски резултати.

Според Господинов такива слаби резулта идват от сляпото приемане на подадената от алгоритъма информация без последваща проверка. AI трябва да стимулира въпросите, а не да замества мисловния процес, добави той.

Технологията няма да измести човешкия фактор в училище, каза Господинов.

„Ролята на учителя става все по-интензивна и необходима. Учителят няма да бъде изместен, защото децата имат нужда от емпатия, чувства и жива среща – нещо, което изкуственият интелект все още няма.“

Креативност, четене и избор на литература

За да се развие креативността у подрастващите, е необходимо да се преразгледа подходът към четенето. Вместо строго задължителни списъци, които честно отблъскват децата, Господинов предлага подход, в който има едно задължително ядро и друга част за свободен избор. Така учениците ще имат възможност да избират между научно-популярна, фантастична или специализирана литература спрямо личните си интереси.

По този начин се изгражда трайна любов към книгата, която формира богата езикова култура и критично съзнание, аргументира се Господинов.

Необхофими са промени както в учебното съдържание, така и в начина на преподаване, каза Господинов и даде пример с учебника по история за 10. клас, където учениците са заляти от фактическа информация без време за нейното осмисляне.

„Учебните програми задължително трябва да бъдат променени така, че когато изпитваме децата в 7., 10. или 12. клас, те да вървят в синхрон с това, което се преподава. Не може да изискваме от тях анализ на непознат текст на изпита, а през годината да ги караме само да наизустяват стотици факти. Трябва повече време за работа с текстове, дискусии и упражнения.“

Целия разговор може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.

Още по темата

Имаме училища с години поред ниски оценки на НВО без последствия за директорите

AI сегрегация: Как технологията може да задълбочи неравенствата

PISA разкрива завишен риск за младите българи от внушения и заблуди за хазарта