Протеини и пептиди: Къде е сивата зона между науката и маркетинга

В света се развихря протеинова мания, при която дори високопреработени продути се предлагат с надпис „Високо съдържание на протеин“. Това е маркетингов трик, насочващ към сива зона, в която науката се преескпонира и преексплоатира от хора, популяризиращи тези тенденции. Това коментира проф. д-р Милена Георгиева, съосновател и главен научен директор на Epix.AI, в предаването „Бизнес старт“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Христо Николов.

Преди няколко месеца Министерството на здравеопазването в САЩ увеличи препоръчителната дневна доза за прием на протеин и това според Георгиева е логично, тъй като в хода на биологичното си стареене хората губят структурните и функционални протеини, които изграждат мускулите им.

„Когато една диета е бедна на протеини и аминокиселини, които са прекурсорите на протеините, се стига до бързо влошаване на мускулно-скелетното здраве.“

Световната здравна организация (СЗО) и всички организации, които се занимават с превенция на забързаното биологично стареене, отбелязват, че храната е на първо място в забавянето на остаряването, тя трябва да е функционална, органична, богата на протеини, мазнини и въглехидрати. В добра симбиоза и концентрация тя може да доведе до здравословно остаряване при възрастните хора, отбеляза Георгиева.

Тя предупреди, че прекомерната употреба на протеини крие рискове. Нужно е персонализиране и прецизен подход съгласно биохимичния отпечатък на тялото на човека, генетиката му, неговата предразположеност да усвоява определени макронутриенти, включително протеини, взаимодействието му с факторите на околната среда и поставянето на генетиката му в тази среда, изтъкна събеседничката.

„Модерно е да се прави дигитален близнак на биохимичния отпечатък, за да се персонализират препоръките.“

Пептидите са лекарства и трябва да се приемат само по лекарско предписание

В света се развива и друга мания, свързана с инжектирането на пептиди за отслабване, но повечето препарати, които се търгуват, са произведени в Китай, съставът им не е известен, а в САЩ практиката е да пристигат с надпис, че са само за изследователска дейност, не за лична употреба, предупреди д-р Николай Васев, главен изпълнителен директор на Epix.AI.

След инжектиране не знаем как ще реагира тялото ни, не е известно и дали този инструмент изобщо му е нужен. Съществува опасност да прекалим с него и да постигнем негативен ефект, добави той.

„Създава се маркетингова структура, при която млади хора, със страхотен външен вид, казват, че са пробвали даден продукт и той е много ефективен. Това създава силно въздействие на психологическо ниво, тъй като хората се асоциират с този човек, който е намерил търсената от всички панацея.“

Стига се до сив пазар „на стероиди“, който е много опасен, тъй като при него липсва научен подход и персонализиране в предписването на пептидите, както и анализ и верификация на съдържанието им, изтъкна Васев.

Клинично валидираните пептиди са медицински препарати и използването им не бива да се случва през сиви интернет сайтове, а трябва да се прилагат само по лекарско предписание и с правилната персонализация, наблегна и Милена Георгиева.

Ключът към дълголетието – наполовина генетика, наполовина начин на живот

Живеем в революционен свят в сферата на молекулните механизми, които движат процеса на стареене благодарение на натрупаните знания през последните десетилетия. Белезите на клетъчното стареене вече са добре известни и всички антистареещи интервенции са насочени целево към тях, посочи Георгиева.

„Предефинирахме понятието продължителност на живота и вече говорим за здравословна продължителност. Знаем много за кода на дълголетието от генетична гледна точка. 50% от него зависи от генетиката ни, а останалите 50% - от начина, по който я поставяме в условията си на живот.“

От 1995 г. до днес средната продължителност на живота се е увеличила с 8,4 години, като в световен план средното ниво на очаквания живот достига 73,3 г., съобщи Николай Васев. В България то е по-високо – 75,9 години, но страната ни е на последно място в ЕС по този показател.

Основната причина за смъртността у нас са сърдечно-съдовите заболявания, които са предотвратими, изтъкна Милена Георгиева. Нужно е да се повиши здравната култура, а профилактиката и превенцията да се поставят на първо място, препоръча тя и добави, че през последните години се наблюдава тенденция за по-голямо внимание към профилактиката и превенцията на социалнозначими заболявания.

Вижте целия коментар във видеото. 

Всички гости на предаването "Бизнес старт" можете да гледате тук.