Представителството на жените във висшите ръководни позиции остава значително по-ниско от това на мъжете както в България, така и в Европа. Само две жени заемат позиции в управителните и надзорните органи на 15-те компании от индекса SOFIX. Европейските правила целят да подобрят баланса между половете, като българският законопроект предвижда най-малко 33% представителство на по-слабо представения пол в управителните и надзорните съвети и съветите на директорите. Това коментира Ани Ангелова, управител на „Кайри Консулт“, в предаването „Бизнес старт“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Христо Николов.
Данните показват значителна разлика между дела на жените в населението и представянето им начело на големи компании. Ангелова посочи, че сред 500-те най-големи европейски компании по списание Fortune само 8% се оглавяват от жени. При прегледа на компаниите от SOFIX тя установява само две жени във всички управителни и надзорни органи.
„Жените очевидно са малцинство и са по-слабо представеният пол във висшите ръководни позиции - позициите с влияние, където се взимат решения. Така че няма дим без огън. Има нещо, заради което ЕС въвежда сега и квоти.“
Според гостът проблемът не е в липсата на квалифицирани жени, а в достъпа им до тези позиции. Тя се позова на проучване сред 130 жени на C-level позиции, според което именно достъпът е основният проблем.
„Дами има - подготвени и квалифицирани. Това е важно - не става дума просто да има жени или просто да има по-слабо представеният пол, а да имат нужния ценз, образование и опит. Изводът от това проучване е, че такива подготвени дами има, но техният достъп е ограничен и го виждаме в цифрите.“
Квотите трябва да разширят достъпа до бордовете
Приетият на първо четене законопроект транспонира варианта с 33% от членовете на управителните и надзорните съвети или съветите на директорите. По думите на Ангелова този подход директно отваря пътя към най-високите позиции, макар да поставя по-голямо предизвикателство пред неподготвените компании.
Ангелова очаква бизнесът да реагира прагматично, като направи подбора на членове на бордовете по-прозрачен и разшири кръга от кандидати. Според нея най-логичният вариант е да се търсят както хора вътре в компанията, така и външни кандидати.
Опитът на Италия не показва „серийни“ членове на бордове
Опитът на Италия, където квоти са въведени през 2011 г., показва увеличение на броя на жените в бордовете дори над изискваните квоти, както и по-висок образователен ценз на членовете им. Проучването на университета „Бокони“ не установява статистически значимо увеличение нито на жените от една фамилия в бордовете, нито на броя позиции, заемани от една жена.
„Постигнато е по-добро равновесие. Повишил се е образователният ценз на целия борд. Това е много интересно, защото когато конкуренцията се увеличи, съответно и мъжката част се чувства застрашена от много по-сериозна конкуренция и полага повече усилия да се образова, да дава резултат.“
Според нея българският бизнес разполага с добре подготвени жени, които могат да заемат ръководни позиции. Основното предизвикателство пред тях остава увереността да заявят готовността си за подобна роля.
„България има лукса да има много добре подготвени жени. Поколения наред жените в България работят наравно с мъжете. Така че има много добре подготвени като образователен ценз дами. Образовани са българките, работливи, работещи, амбициозни. Това, което смятам, че още има да поработи българката, може би най-вече е своята увереност - да се заяви, да се почувства наистина способна и готова и да повярва в себе си.“
Вижте целия коментар във видеото.
Всички гости на предаването „Бизнес старт“ може да гледате тук.
