Научността, основана на многознайство, ще бъде подложена на натиск и подобни хора могат да се чувстват застрашени от AI. Тези обаче, които застават в позиция да преобразуват смисли, нови понятия, нови идеи, могат да се чувстват спокойни. Нищо лошо няма да се ползват всякакви помощни средства, стига коректно и честно да се посочват обстоятелствата, при които си стигнал до тази идея или мисъл. Това коментира ръководителят на катедра "Философия" във Философския факултет на Софийския университет проф. Веселин Дафов в предаването „Бизнес старт“ по Bloomberg TV Bulgaria с водеща Роселина Петкова.

Въпросът как е свързано създаването на ново знание с т.нар. изкуствен интелект е много важен и позволява добронамерен прочит на това влияние, имайки предвид и всички възможни злоупотреби.

Когато говорим за производство на знание, науката е тази, която е призвана да ни казва за истината, как стават новите истини, новото знание.

„Под наука имаме предвид и науките за природата, и хуманитарните науки. Влиянието на изкуствения интелект в тези две области е различно.“

Има различни равнища на постигане на новост. По един начин се мисли откритието да се намери нещо, което вече го има, но просто не е при вас, а друго е да изобретите нещо, което го няма като вещ и предмет, посочва Дафов.

Още по-различно е когато се влезе в същинското понятие за творчество – самосъздаването, да направиш себе си нов, като например стила във високия скок по името на Фосбъри.

Въпросът за творчеството не е едноизмерен, на значи просто производство на нещо, има различни степени на такова създаване.

Още по темата

AI в науката: Къде свършва човешкият принос и започва плагиатството

Изкуственият интелект може да даде нов фокус на математиката

Китай се възползва от войната срещу науката, която води Тръмп

След чатботовете идва моментът за внедряване на AI агенти в родните фирми

Самото понятие за личност изисква да се мисли твореца в това човешко същество. Само понятието за творчество дава разликата между човека и животното. В този процес човек става „особа“, изтъква фолософът.

При хората разликата между индивидите е през личността, като изявата ѝ е винаги през идеята за творчеството. Това че всеки по свой особен начин прави изменение на самия себе си.

„Изкуствения интелект помага на човек да изяви още по-силно себе си.“

Това променя разбирането за знание, защото ако някой си мисли, че е добър учен, тъй като знае много неща, то сега в лицето на тези помощни генеративни програми той има много сериозна конкуренция, смята той.

Очевидно такава научност, основана на многознайство, ще бъде подложена на натиск и подобни хора могат да се чувстват застрашени от AI.

Тези обаче, които застават в позиция да се заемат със собственото си преобразуване, с преобразуването изобщо на смисли, нови понятия, нови идеи, могат дасе чувстват спокойни.

„Питагор всъщност е научил за своята прочута теорема от египтяните, като неговата заслуга е, че я е доказал.“

С генеративните програми всеки може да знае всичко и това е прекрасно, но не трябва да се изчерпва човешкото знание  с това, което вече се знае. Има хора, които произвеждат ново знание и това няма как да бъде заместено от AI, а може да бъде сериозно подпомогнато, убеден е ученият.

Още по темата

„София Тех Парк“ ще свързва науката и бизнеса в България по нов начин

AI моделите не могат да имат съзнание в днешния си вид

Квантовите компютри вече са тук. Но какво всъщност представляват?

AI може да предвижда болестите преди симптомите

Нищо лошо няма да се ползват всякакви помощни средства, стига коректно и честно да се посочват обстоятелствата, при които си стигнал до тази идея или мисъл, както правим, когато се позоваваме на наши колеги (и от миналото).

„Т.е. AI, например, ми формулира отговора, и аз не бих могъл да го направя по-добре, но идеята да го попитам точно това си е моя.“

Едно от изискванията при първата научна степен, доктор, е т.нар. автореферат, т.е. авторът на дисертацията да формулира приносите, които той е извършил. Това е едно самоотношение, в което човек трябва да каже, че поема отговорност за това, това и това.

И най-изтъкнатият учен ползва неща на свои колеги, но трябва да ги посочи, като има ангажимент да „оголи“ своето постижение и да го предложи пред тях за преценка, отбелязва Веселин Дафов.

Това е една общностна работа. Научната работа е такава. Процедурите по признаване са част от идеята за личността, като принадлежаща на общност. Грижата на всеки учен е да убеди колегите си, че той е авторът и че изводите са верни.

„Въпросът с приносите не е по-различен в условията на изкуствен интелект.“

Още по темата

Международен успех – ученик от СМГ доказа, че за клас уравнения няма решение

Загърбването на науката от САЩ има невидима, но огромна цена

AI „учени“ помагат на хората да отговарят на спешни климатични въпроси

Български ученици чертаят бъдещето на извънземните колонии

Целия разговор вижте във видеото.

Всички гости на предаването „Бизнес Старт“ можете да гледате тук.