Все повече научни изследвания се създават с помощта на изкуствен интелект, което разширява възможностите за обработка на големи масиви от данни, но същевременно поставя въпроси за човешкия принос и качеството на научната работа. Увеличаването на броя на публикациите може да натовари съществуващата система за рецензиране и оценяване на научните приноси. Това коментира Емилиян Арнаудов, управляващ съдружник в адвокатска кантора „Попов, Арнаудов и партньори“, в предаването „Бизнес старт“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Роселина Петкова.

AI може да ускори научните изследвания чрез обработката на обеми от данни, които са непостижими за един човек или дори за екип от учени. Според Арнаудов това позволява по-бързо да се откриват взаимозависимости и тенденции, но едновременно с това създава риск от изместване на реалния научен принос. 

„Това всъщност има многопосочни последици. От една страна разширява хоризонта пред научните изследвания до непознати досега ширини. Днес това с помощта на изкуствения интелект може да става много по-бързо и ефективно, защото той позволява да се обработят обеми от данни, които са непостижими за един човек или дори за екип от учени. От друга страна, особено когато е неетично използван, крие риска от изместване на истинския научен принос с псевдопринос.“

Човешкият принос трябва да бъде ясно разграничен

Все повече университети въвеждат правила за допустимото използване на AI, като техническата помощ при езиков преглед и превод е допустима след човешки контрол. При съществено участие на изкуствения интелект трябва да се посочи кой модел е използван и в кои части на изследването. 

„В случаите, в които има съществен принос на изкуствения интелект, но и решителен човешки принос, там е задължително да бъде обозначено, че е използван изкуственият интелект, точно кой модел, точно в кои части от изследването. Така че ясно да се демонстрира разграничението къде е човешкият принос.“

Плагиатство и авторско право

Публикуването като собствен на научен труд, изработен от AI, се определя от все повече университети като плагиатство с академични последици. При авторството решаващо остава наличието на човешки принос, а логовете от взаимодействието с AI могат да помогнат той да бъде доказан. 

„По отношение на авторството е категорично изискването да се признае авторство на каквото и да било, дали ще е научно, дали ще е от областта на изкуството, да има решителен човешки принос. Тоест, ако се претендира авторство върху един обект, който е създаден и с помощта на AI, трябва да се докаже решителният човешки принос.“

Авторът носи отговорност за грешките

Един от основните практически рискове при използването на AI е т.нар. халюциниране - генериране на несъществуващи научни трудове, експерименти и други позовавания. Според Арнаудов отговорността остава за този, който е подписал научния текст. 

„Отговорност за един текст носи този, който си е сложил името, независимо дали е използвал помощта на изкуствения интелект или на хора-сътрудници.“

Арнаудов отбеляза и опасността увеличаването на количеството научни публикации да бъде за сметка на качеството. Според него AI трябва да се използва като помощен инструмент, а не като конкурент на учения или твореца.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „Бизнес старт“ може да гледате тук.

Още по темата

"Първородният грях" е заложен в ДНК-то на изкуствения интелект

Изкуственият интелект може да даде нов фокус на математиката

Изкуственият интелект не изпреварва регулациите - те липсват