България продължава да затвърждава позицията си на световна сила в олимпиадите по природни науки, нареждайки се сред водещите страни по брой спечелени златни медали в Европа. Този успех не е случаен, а е резултат от дългогодишни традиции, методическа подготовка и устойчиво партньорство между държавата, образователната общност и бизнеса. Това коментира Елена Маринова, заместник-председател на Сдружението на олимпийските отбори по природни науки, съосновател на „Мусала Софт“, Европейската младежка олимпиада по информатика (EJOI) и Международната олимпиада по изкуствен интелект (IOAI), в предаването "Бизнес старт" с водеща Роселина Петкова.

Успехите на българските ученици на международни състезания имат дълбоки исторически корени. Страната ни е сред пионерите в глобалното движение за подобен тип олимпиади, напомни Маринова.

„В България има традиции в участието в олимпиади от много време, започвайки от най-старата олимпиада – тази по математика. България е един от съоснователите на тази олимпиада. Три от деветте олимпиади, които следим в момента, са основани в България – първата през 1989 г. по информатика, след това по лингвистика и преди три години по изкуствен интелект.“

Изграждането на силен национален отбор изисква взаимосвързана система от фактори: силни ръководители с ясна методология, подготвени учители, амбициозни ученици и подкрепяща обществена среда, смята Маринова.

Особено ключова роля за този успех играе математиката, която служи за основа на всички останали дисциплини. Данните показват, че значителна част от медалистите идват от профилираните математически гимназии в страната. За разлика от спорта, където пикът на постиженията често настъпва в ранна възраст, при науката високите резултати са едва началната точка от дългосрочен професионален път, каза Маринова.

„При науките тези постижения всъщност са началото на една кариера, която впоследствие може да се развие и в наука, и в бизнес – имаме много примери, и дори в политика или обществения живот.“

Олимпиадите и масовото образование: Откриване на таланта

Макар олимпийските успехи да демонстрират елитни постижения, те стъпват върху специфична характеристика на българската образователна система – силната теоретична подготовка. Българското образование традиционно притежава заложен механизъм за откриване и насърчаване на таланти. Когато дадено дете покаже изявени заложби, учителите го насочват към допълнителни школи, самостоятелна подготовка, онлайн курсове или менторство от бивши състезатели, каза Маринова.

За разширяване на обхвата и привличане на повече участници, сдружението развива инициативата „Участвай - олимпиадата е за всички“.

„Само за една година популяризиране на олимпиадите имаме 10% ръст в участието в първи кръг.“

Изключително силно влияние върху масовизацията оказва и т.нар. феномен „Олимпиец на годината“, каза Маринова. Когато през 2025 г. Василин Маркович от Варна спечели своите отличия, в неговия регион бе отчетен скок от близо 150% на участниците в първия кръг. В информатиката абсолютният ръст достигна 20%, а в математиката бе регистрирано увеличение с близо 4000 участия. Подобен ефект се очаква и след успехите на Андрей Стефанов от ПЧМГ, който завоюва два златни медала по математика и информатика. 

Финансиране и инвестиционен потенциал на човешкия капитал

Финансовият модел за подкрепа на олимпийците е комбиниран. Министерството на образованието и науката (МОН) финансира изцяло провеждането на олимпиадите до национален кръг, правейки участието напълно безплатно за всяко дете.

Подготовката за международните състезания – включително разширените школи, националните отбори и логистиката по пътуванията – се обезпечава съвместно от МОН и Сдружението на олимпийските отбори.

„Бюджетът на сдружението е близо милион годишно, за да могат да бъдат покрити всички инициативи, необходими за участието и популяризирането на успехите на тези деца... В крайна сметка бюджетът не е малък, но от друга страна не е и голям за гордостта, която ни носят тези деца, и за перспективата, която дава участието в международна олимпиада. Те влизат в международна мрежа от хора, които в следващите 10, 20, 30, 40 години ще бъдат лидерите на света и ще управляват глобално наука, политика, образование и бизнес. Да има българи на тези позиции е добре за България.“

AI като напречна трансформация в образованието

Навлизането на новите технологии променя образователния пейзаж с безпрецедентна скорост. За разлика от предишните индустриални и дигитални революции, изкуственият интелект (AI) се интегрира масово и бързо във всички сфери, коментира Маринова.

Успешното провеждане на Международната олимпиада по изкуствен интелект (IOAI), създадена по българска инициатива, показва, че дисциплината бързо се превръща в глобален приоритет. Според Маринова AI не трябва да се разглежда просто като отделен предмет в програмата, а като хоризонтален инструмент, проникващ във всички науки.

„За разлика от всички предишни революции... AI очевидно влезе много по-бързо в живота ни. Изкуственият интелект не е отделен предмет, който да се учи в училище, а е по-скоро навлизане във всички останали дисциплини. Ясно е, че децата, които са родени с изкуствен интелект, скоро ще влязат в училищната система и в този аспект ще бъдат по-добри от своите учители. Ще се учим все повече от децата си по един нов и динамичен начин.“

Екосистемата „Образование – Наука – Бизнес“

Създаването на устойчива връзка между академичната среда и реалната икономика е в основата на високата добавена стойност, която състезателите носят за пазара на труда и предприемачеството.

Взаимодействието включва актуализация на учебните програми, провеждане на гост-лекции, бакалавърски и магистърски програми с бизнес участие, както и ранен достъп до стажове. Много от компаниите, които спонсорират олимпийското движение, са основани или управлявани от бивши олимпийци, каза Маринова.

По този начин инвестицията в олимпийските отбори по природни науки се превръща в затворен кръг: бизнесите подкрепят младите таланти, състезателите придобиват умения от световна класа, а впоследствие генерират иновации и високотехнологичен растеж, връщайки ресурси и знания обратно в образователната система.

Целия разговор може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.

Още по темата

Децата на технологичната ера се оказват дигитално неграмотни

Наш физик от Залата на славата избра България пред чужбина

Проучване: 95% от българските ученици използват AI, но училищата не са готови

Български ученици чертаят бъдещето на извънземните колонии