Правните действия в САЩ, където 29 щата заведоха съдебни дела срещу технологичния гигант Meta с обвинения за съзнателно пристрастяване на деца към платформите Facebook и Instagram, отново поставиха на преден план въпроса за отговорността на технологичните компании. Проблемът с дигиталната зависимост сред младите хора обаче надхвърля рамките на съдебните спорове и засяга бизнес моделите, институционалната готовност и семейната среда. Това коментира Иглика Иванова, координатор на Националния център за безопасен интернет, в предаването "Бизнес старт" с водеща Роселина Петкова.

Случаят с Meta не е изолиран – аналогични разследвания и производства се водят и от Европейската комисия в рамките на Европейския съюз. В основата на регулаторните опасения стои т.нар. „пристрастяващ дизайн“.

„Проблеми в дизайна има и те са установени в много големи мащаби, особено в САЩ. Това са повтарящи се едни и същи констатации, свързани с постоянното скролване, с автоматичното възпроизвеждане на съдържание и с други механизми, които са вградени в дизайна на платформите, и по този начин децата много по-трудно се откъсват от тях поради все още недобре развитата саморегулация.“

Архитектурата на платформите – от начина, по който се получават нотификациите, през ограничения избор от реакции (като „харесване“ или „гняв“), до алгоритмичното подаване на съдържание – има за цел максимално задържане на вниманието.

„Тъй като цялото потребление в социалните медии се определя от алгоритъма, с който потребителите взаимодействат, колкото повече се реагира по определени начини, тогава е по-голяма вероятността да бъдете изложен на определен вид съдържание, да се подава още от същото. Ние, възрастните, сме възприемчиви на това - децата, разбира се, са много по-възприемчиви.“

Зависимост и мозъчно загниване

В публичното пространство често се цитира проучване, според което всеки десети тийнейджър в България страда от дигитална зависимост. 

По думите на Иванова, много от цитираните проучвания са пилотни и с ограничен обхват. В момента липсват официални клинични диагнози за подобен тип пристрастяване, така че не трябва да се бърза със заключенията, добави тя. Важно е да се прави разграничение между времето, прекарано онлайн за общуване или слушане на музика, и пасивното консумиране на съдържание. 

Особено тревожен е феноменът „мозъчно загниване“ (brainrot) – консумацията на огромни обеми от нискокачествено съдържание, което изисква минимално интелектуално усилие за обработка.

„Децата играят в една голяма платформа [Roblox], за която ние много рядко мислим като за платформа... Там много от игрите са с това име – 'брейнрот'. Една голяма част от тях са създадени с изкуствен интелект, без никаква интелектуална стойност – нито в създаването, нито във взаимодействието на децата.“

Влиянието върху здравето на подрастващите се изразява в самоизолация, повишени нива на тревожност, нарушения на съня и липса на фокус, причинени от кратките, изцяло визуални формати, които алгоритмите промотират, коментира Иванова.

Превенция вместо общи забрани

Въпреки че платформите носят отговорност за безопасността на продуктите си, ролята на семейството остава ключова за изграждането на устойчиви навици у децата, каза Иванова.

„Ключова е ролята на семейството и на училището, и това взаимодействие между семейството и училището – с личния пример, с разясняването на рисковете, с несъздаването на профили на децата на възраст под 14 години... Тогава, когато се създава паника, родителят забранява бланкетно всичко възможно, което е неефективно.“

Личният пример на родителите, изграждането на доверие и ранното развиване на медийна грамотност и социално-емоционални умения са ефективните алтернативи на пълната забрана, смята Иванова.

Институциите, образователната система и бизнесът

Българската образователна система прави опити да се адаптира към технологичната реалност чрез предмети като компютърно моделиране и информационни технологии, но потенциалът им все още не е напълно използван. Нужна е по-голяма гъвкавост, интегриране на медийна грамотност във всички предмети и дори използване на образователни видеоигри в учебния процес за развиване на критично мислене, каза Иванова.

На институционално ниво обаче се наблюдава сериозен дефицит на приемственост между често сменящите се правителства през последните години, каза Иванова.

Бизнесът също носи пряка отговорност, която надхвърля чистата монетизация. Чрез своите програми за корпоративна социална отговорност и подкрепа за гражданския сектор, компаниите имат икономически интерес от здрава и дигитално грамотна аудитория.

„Бизнесът има интерес от това да има информирана аудитория и критично мислещи служители... Бизнесът иска да съществува в едно общество, което не е в дълбока криза, в което няма гигантски разделения, в което може да създава един стойностен, смислен продукт и да има на кого да го предлага.“

Целия разговор може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук. 

Още по темата

Meta бе обвинена в съда, че е пристрастявала деца към Facebook и Instagram

Все повече страни забраняват социалните мрежи за деца - но има ли ефект?

Meta е осъдена да плати $942 милиона заради вредите, нанесени на деца

ЕС задълбочава проверката срещу TikTok за защитата на тийнейджърите