Българският минодобивен сектор навлиза във втората половина на 2026 г. в добра финансова кондиция, но под повърхността на високите приходи се крият сериозни предизвикателства — от растящите оперативни разходи заради скъпите енергоносители до необходимостта от ускоряване на административните процедури за нови проучвания. Въпреки геополитическото напрежение в Близкия изток и намаляващите металосъдържания в рудите, секторът очаква стабилна 2026 г. Това коментира инж. Драгомир Драганов, председател на Българската минно-геоложка камара (БМГК) и изпълнителен директор на „Елаците-Мед“, в предаването "Бизнес старт" с водещ Христо Николов. 

Според данни на БМГК, финансовите резултати за изминалата 2025 г. показват обща стойност на произведената продукция от 2,2 милиарда евро, което представлява ръст от 8% спрямо 2024 г. Положителната финансова тенденция продължава и през първото полугодие на 2026 г., но физическият обем на добива бележи минимален ръст от едва около 1%, а при част от металните руди се отчита и лек спад.

"Ако гледаме финансовите резултати за 2025 година, изглежда добра стойността на произведената продукция... Не бива да бъркаме по-високите приходи с разширяване на производството — ръстът е основно от международните цени на суровините."

Към момента в сектора оперират 315 дружества, а пряко заетите са близо 17 500 души (спад от около 5% на годишна база). Износът на минерални суровини надхвърля 2,5 милиарда евро, докато физическият обем на експорта намалява с 24%, което ясно потвърждава зависимостта на бранша от международните ценови нива, каза Драганов.

Спадът във физическите обеми се дължи на няколко основни фактора: понижаване на добива на въглища; забавяне в строителния сектор, влияещо върху строителните материали; и намаляване на средното съдържание на метали в добиваните руди.

Въпреки това очакванията за цялата 2026 г. са за запазване на стабилен темп, сравним с този от миналата година, подкрепен от устойчивите цени на металните полезни изкопаеми, индустриалните минерали и строителните материали.

Енергията като оперативен риск

Ескалацията на конфликта в Близкия изток от началото на февруари 2026 г. и смущенията около Ормузкия проток поставиха на изпитание глобалните вериги за доставки. Тъй като за открития добив енергията от тежки горива формира съществена част от оперативните разходи, скокът в цените на петрола и морския транспорт се отразява директно върху себестойността на продукцията, каза Драганов.

"Влиянието е по-силно, отколкото може би изглежда на пръв поглед, защото една мина може да е на хиляди километри от територията на конфликта, но себестойността на продукцията зависи както от петрола, така и от продуктите, които са на база петрол."

Въпреки натиска върху разходите обаче, маржовете на печалба при металните руди се запазват стабилни на нивата от втората половина на миналата година, благодарение на високите международни цени на основните добивани у нас метали — мед, злато и сребро, каза Драганов.

Суровинна независимост

В контекста на глобалната надпревара за критични и стратегически суровини между САЩ, Китай и водещите икономики, Европейският съюз предприема мерки за съкращаване на административните срокове за разрешителни, ускоряване на геоложките проучвания и стимулиране на стратегически проекти.

България има потенциал да се превърне от активен участник, а не просто наблюдател, смята Драганов.

"Страната ни разполага с благоприятни геоложки дадености, с традиции в минното дело, с предприятия, които работят по най-съвременните стандарти. Така че трябва да превърнем тези възможности в реална конкурентоспособност."

За постигането на тази цел през настоящия месец се предвижда да започне работа Международна експертна комисия, която да подготви промени в Закона за подземните богатства (ЗПБ). Основният фокус ще бъде съкращаване на административните срокове и оптимизиране на регулаторната рамка при издаване на разрешения за търсене и проучване.

Инж. Драганов припомни, че инвестиционният риск в сектора е изключително висок — последният реализиран проект за метални полезни изкопаеми в България е отнел 17 години от началните проучвания до старта на реалния добив.

Развитие на „Елаците-Мед“

Като едно от най-големите рудодобивни предприятия в Европа, „Елаците-Мед“ се подготвя за ключов етап от своето развитие. Предстои обществено обсъждане на Доклада за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) за проекта за удължаване на живота на рудника до 2041 гг, каза Драганов.

Проектът предвижда добив на близо 190 милиона тона руда за периода 2026–2041 г. и мащабни инвестиции в техника, нови технологии и обучение на персонал за оползотворяване на руди с все по-ниско съдържание на мед.

След 2041 г. в дълбочина на находището остават допълнителни ресурси, които предстои да бъдат допроучени за оценка на тяхната икономическа ефективност.

Пазарът на труда

На фона на общия недостиг на работна ръка в българската икономика, минният сектор към момента се справя без да внася чуждестранни работници, коментира Драганов.

Индустрията инвестира активно в дуалното обучение, квалификацията на персонала и изграждането на собствени специалисти. В съчетание с доброто материално стимулиране, секторът продължава да поддържа висок интерес сред местното население. Вносът на нискоквалифицирана работна ръка от чужбина остава само като хипотетична възможност за в бъдеще, ако дефицитът се задълбочи, каза Драганов.

Целия разговор може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.

Още по темата

Какво ще е бъдещето на минните региони след затваряне на рудниците

Световната сила в добива на желязна руда се готви за ново прераждане

Медна мина предупреждава за "огромна криза" в световните доставки