Българското законодателство се нуждае от реформа, за да защитава по-добре както потребителите, така и уязвимите групи. Това коментира Габриела Руменова, създател на онлайн платформата „Ние потребителите“, в предаването „Бизнес старт“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Роселина Петкова.

В българското законодателство разпоредбите за дигиталния маркетинг са разпилени в различни нормативни актове. В Закона за защита на потребителите се разглеждат хипотези за агресивна нелоялна търговска практика, т.е. настойчиви непоискани съобщения, което предполага, че става въпрос за поредица от такива съобщения.

В Закона за електронната търговия се сочи, че компаниите нямат право да изпращат имейли, когато потребителят не е дал съгласието си за това. В България се прилага и европейският Регламент за защита на личните данни (GDPR), обобщи Руменова.

„Добре е да има една императивна разпоредба, която ясно указва какви са правата и задълженията.“

Във Франция нежеланите рекламни обаждания вече се считат за тормоз

Франция забрани нежеланите рекламни обаждания по телефона от 11 август, като фирмите вече не могат да се свързват с потребителите без тяхното предварително съгласие. Руменова отбеляза, че новите правни норми в страната означават, че отговорността при провеждането на телефонни маркетингови кампании се прехвърля изцяло върху компаниите.

През годините в общото европейско законодателство са правени различни опити за ограничаване на вредата за потребителите от провеждането на такъв тип дигитален маркетинг, включиттелно забрана на обаждания в определени часове или дни от седмицата, създаване на регистри с потребители, които не желаят да бъдат безпокоени с такива обаждания. Но те са се оказали недостатъчно ефективни, затова 15 години по-късно французите остават обекти на тормоз от такъв тип маркетинг, отбеляза гостенката.

Това е било причината 11 неправителствени организации да формулират дейността като тормоз, като те отбелязват, че в резултат на обажданията хората стават жертви на сделки, които иначе не биха сключили. Тези маркетингови трикове се превръщат в нещо повече от опит да се продаде стока или услуга на потенциалните купувачи в рамките на добросъвестни отношения с дадена компания, коментира Руменова.

„Три четвърти от французите твърдят, че всяка седмица са безпокоени с такива обаждания, което е агресивен подход. Френската държава дава заявка, че подобен подход може да бъде криминализиран.“

Предвидените санкции във Франция за физически лица само за едно обаждане достигат 75 хил. евро, а за компаниите – 375 хил. евро. Ако обаждането е насочено към уязвими групи, санкцията може да достигне до 500 хил. евро. Предвижда се и лишаване от свобода за извършителите, съобщи събеседничката.

Ако компанията прехвърли маркетинговите обаждания на кол център, тя продължава да носи същата отговорност за тези действия, обясни Руменова.

Кога маркетинговите съобщения са правомерни?

Към момента всички страни членки на ЕС са длъжни да спазват разпоредбите на GDPR, които предвиждат рекламни обаждания по телефона да се осъществяват, само ако има правно основание – да е взето съгласието на потребителите по начин, който да му е позволил да разбере ясно на кого дава съгласието си, с какви цели, за колко време и това да е станало със свободната му воля, обясни Руменова.

Законът изключва мълчаливото съгласие и посочва изрично, че не бива да има предварително поставен тик, т.е. потребителят трябва да даде съгласие осъзнато и със собствена воля, изтъкна тя.

Обажданията са правомерни и ако има легитимен интерес, т.е. да съществува пропорционалност между интереса на компанията и интереса на потребителя.

„Потребителите в дигиталната ера се оказват уязвими от различен тип практики, включително в дигиталното пространство, където се използва изкуствен интелект. Често получаваме обаждания с меркетингова цел от роботи и не можем да проведем адекватен разговор.“

Руменова отбеляза, че често използваният метод от компаниите да получават контакти на хора от близките им срещу предоставянето на отстъпка или услуга не е законен, тъй като потребителят трябва да е дал лично съгласието си, то не може да се преотстъпва на друго лице.

Предвидените санкции в GDPR за нарушителите са високи и са процент от годишния оборот, но според нея в България няма традиция да се говори толкова активно по това законодателство. Дори да се работи по него, резултатите не се поясняват публично и потенциалните извършители не си дават сметка колко голям е рискът да бъдат хванати в злоупотреба и да понесат санкциите, предвидени в действащото законодателство, отбеляза Руменова.

Доколко ефективен е дигиталният маркетинг за компаниите? Как в България можем да защитим личните си данни от неправомерно използване?

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „Бизнес старт“ можете да гледате тук. 

Още по темата

Не само кажете, но и докажете: Директива на ЕС спира фалшивия зелен маркетинг

AI трансформира маркетинга и създава нов тип инфлуенсър съдържание

Контент маркетингът започва да става единственият маркетинг

Автентичното съдържание, а не AI, е бъдещето на инфлуенсър маркетинга

Инфлуенсър маркетингът печели позиции, докато рекламни бюджети по света се свиват