Първото официално посещение на украинския президент Володимир Зеленски в Белград и разговорите му на четири очи с Александър Вучич поставиха на преден план сложната геополитическа игра на Западните Балкани. Въпреки официалните заявления, че военно сътрудничество не е обсъждано, срещата даде ясни сигнали за прагматично пренареждане на регионалните интереси. За непредубедения наблюдател визитата изглеждаше по-скоро протоколна, но зад нея стоят сериозни геополитически движения, като Белград залага на изпитана с течение на десетилетия стратегия. Това коментира Владимир Владимиров, политически анализатор и наблюдател, в предаването "Бизнес старт" с водеща Роселина Петкова

„Това е опит за ремейк на политиката на Тито от страна на Александър Вучич, който се опитва да поддържа взаимоотношения и с Москва, и с Пекин, и с Брюксел. Сърбия се опитва да покаже, че ще продължи да води такава многовекторна външна политика.“

Основен двигател в отношенията между Белград и Киев се оказва отбранителната промишленост. 

Владимиров подчерта, че „както българската военна индустрия, така и сръбската са двете нереформирани военни индустрии в Европа, които произвеждат стария съветски стандарт — снаряди, патрони и друго въоръжение“. 

Въпреки че крайната дестинация се достига през трети държави като Чехия, Полша и САЩ, сръбските заводи работят „на пълна пара“, осигурявайки критични за фронтовата линия муниции.

В замяна на това партньорство Сърбия и Украйна постигат важни дипломатически отстъпки. Сърбия потвърждава подкрепата си за територалната цялост на Украйна, което е ясен знак към Москва. От своя страна Киев застава на страната на Белград по въпроса за Косово, коментира Владимиров.

„Зеленски жертва подкрепата на албанците, тъй като преценява, че на този етап Сърбия е по-важна като доставчик на амуниции и въоръжение.“

България: От активен играч към пасивен наблюдател

В контраст с проактивното поведение на Белград, позицията на София остава пасивна, каза Владимиров.

„България се превръща в наблюдател, а не участник и инициатор на процесите на Балканите и в Европа... Сърбия е нашият основен конкурент геополитически на Балканите и тя е проактивна, а в нашия случай ние се държим като някакво такова леко разсърдено, обидено дете, което стои отстрани.“

Анализаторът обърна внимание и на пропуските в националната ни сигурност на фона на скорошни инциденти в Черно море:

„Имаше политици, които си мечтаеха за лодки и ветроходки в Черно море. Оказа се, че вместо лодки и ветроходки летят дронове и ракети. На този етап България е най-слабото звено в европейската и натовската противовъздушна отбрана.“

Въпреки официалната реторика на София за ограничаване на помощта за Киев, реалността на терена е различна — „всеки трети патрон и снаряд, които се изстрелват днес в Украйна, идват от България“, което Владимиров определя като „почти шизофренична политика“, лишаваща страната ни от дългосрочни позитиви и технологично сътрудничество.

Европа, Шенген и жълтият картон за Белград

Брюксел следи с интерес действията на Сърбия, докато Белград продължава да демонстрира високи амбиции за интеграция, като сръбският министър по европейската интеграция заяви тази седмица, че страната ще покрие критериите за влизане в Шенген до края на 2027 г. 

На този фон Европейската комисия замрази част от еврофондовете за страната поради разнопосочните сигнали. Владимиров посочи, че макар ЕС да е безспорен победител в търговския баланс и инвестициите в Сърбия, „на Белград беше вдигнат жълт картон“ заради лавирането между Изтока и Запада.

Турският фактор: Сделки за оръжие и решение за ПКК

Турция затвърждава ролята си на ключов регионален фактор. Анкара не само продава оръжие на Украйна и гарантира износа на зърно, но наскоро ограничи за кратко корабоплаването през Босфора и Дарданелите.

Във вътрешнополитически план турският парламент прие закон, установяващ правна рамка за разпускането на ПКК (Кюрдската работническа партия), след като въоръженото ѝ крило сложи оръжие. Според Владимиров това отваря път за дипломатическо решение с над 40-милионното кюрдско малцинство и помага за разведряване на отношенията със Вашингтон. Турция търси купувач за руските системи С-400, за да се завърне в програмата за изтребителите F-35, докато същевременно сключва нови военни съюзи в Близкия изток и засилва присъствието си на Балканите.

Вътрешнополитическият импулс за Вучич

Във вътрешен план срещата със Зеленски служи като силен инструмент за утвърждаване на властта на сръбския президент. Според Владимиров това е бил директен сигнал към опозицията и обществеността на фона на очакваните избори:

„Това е пас към опозицията. Вучич казва: „Аз съм единственият, който може да направи подобно нещо — да покани Зеленски в Белград. Утре ще отида и ще си говоря с Путин, другата седмица — със Си Дзинпин.“ Това е сигнал за заздравяване на стартовите му позиции при евентуални предстоящи избори.“

Целия разговор може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.

Още по темата

Вучич обяви, че ще подаде оставка, за да помогне на партията на изборите

Китай държи по-силен лост от Русия в Сърбия, а ЕС закъснява с реакцията

Унгарската Mol ще купи дяла на "Газпром" в санкционираната сръбска рафинерия

Вл. Владимиров: Преходът завърши, а балканските политици се правят, че не виждат