Спестяванията в български банки отбелязаха изключително голям ръст в последните месеци, което се обяснява главно с влизането в еврозоната и вероятната поява на допълнителни средства, които дотогава може би са били съхранявани от населението във физическа форма. Освен това в последната година лихвите по депозити се повишават и банките привличат допълнително депозитна база. Това коментира финансистът Петко Вълков в предаването „Бизнес старт“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Христо Николов.

Депозитите в банки се увеличават и поради политическите сътресения в страната през последните пет-шест години, които предизвикаха усещане за известна несигурност сред българското население. Това кара хората да влагат парите си в депозити въпреки по-високия темп на инфлацията, наблюдаван през тези години, каза Вълков.

Към края на юни 2026 г. депозитите на домакинствата в българската банкова система достигнаха 58,645 млрд. евро (114,7 млрд. лв.), като за една година сумата се увеличи с 19%. Това поставя България на първо място по ръст на банковите депозити на населението сред страните от еврозоната (средният ръст е 2,70%). Съотношението на тези спестявания към БВП на България достигна малко над 48% в края на първото тримесечие на тази година.

"Смятам, че  това е еднократен ефект и следващата година няма да наблюдаваме подобни ръстове."

Подобряват се и всички показатели за ликвидност на българската банкова система. Към юни т.г. коефициентът/отношението на ликвидно покритие (LCR) е 261% при минимално регулаторно изискване от 100%. А към края на март т.г. нивото на обща капиталова адекватност достига 26,35%.

Според Петко Вълков подобряването на тези показатели се дължи на технически обстоятелства, свързани с приемането на България в еврозоната. Минималните задължителни резерви на банките намаляха от 12% на 1%, което освободи голям ресурс за банковата система и доведе до допълнително подобряване на ликвидността. Държавни ценни книжа в евро, в които банките бяха инвестирали, вече се приравняват като валута на България и това също намалява степента на рисковопретеглени активи, като донякъде води до подобряване на капиталовата адекватност, обясни финансистът.

Свръхликвидна банкова система – предимства и недостатъци

Високите нива на спестявания като цяло водят до по-ниски лихви в икономиката, насърчават кредитите за бизнеса, както и ипотечните и потребителските кредити, а оттам се насърчава потреблението в страната, строителството и недвижимите имоти. Икономиката като цяло поема в посока, свързана с кредитиране и недвижими имоти, в което няма нищо лошо, отбеляза Вълков.

„Ако спестяванията на населението са насочени предимно към капиталовите пазари, както е в САЩ, това има косвени ефекти: развитие на нови технологии, достъп до по-евтин капитал, поемане на повече рискове и следователно постигане на по-добри резултати, по-висок ръст на икономиката. При това положение и лихвите са малко по-високи.“

Високото ниво на спестяванията и свръхликвидността на банковата система в България води до следния факт: през юни т.г. средната лихва за новоотпуснати ипотечни кредити в България е 2,41%, докато средната лихва по 30-годишните ипотеки в САЩ е над 6,50% в последните месеци.

„Ако тази ситуация се промени драстично, може да видим по-значително повишаване на лихвите, но за момента изключвам този сценарий.“

Ниските лихви тласкат икономиката в определена посока като в Китай преди години, когато те доведоха до бум на кредитирането и свръхекспозиция към недвижимите имоти. Китайската икономика продължава да усеща последиците от това развитие и до този момент, което не е добре, изтъкна финансистът. И добави, че не е добре икономиката да се концентрира в няколко конкретни сектора, нужна е по-голяма диверсификация.

От друга страна, в държави със силно развит капиталов пазар може да се акумулира системен риск и да се стигне до балон при акциите. Това вече се е случвало няколко пъти, но Вълков посочи, че при спукването на IT балона в началото на XXI век последиците не се пренесоха в реалната икономика. Черният понеделник от 1987 г., когато се стигна до най-големия спад на борсовите индекси на Уолстрийт в рамките на един ден, също не прерасна в криза в реалната икономика. А голямата финансова криза от 2008 г. беше свързана с капиталовия пазар, но по-големият проблем бяха недвижимите имоти, припомни гостът.

Какво прави ЕС за стимулиране на капиталовите пазари?

Инициативата на ЕС за Съюз на спестяванията и инвестициите теоретично изглежда добра, но идеите за единен капиталов пазар, които вече са на 15 години, не се реализират, отбеляза Петко Вълков.

Бизнесът в Европа обаче не спи. Смятам, че с развитието на новите технологии нещата лека-полека ще се регулират на пазарен принцип, но е необходим и допълнителен тласък, добави той.

За сметка на това САЩ действат бързо – не стига, че техният капиталов пазар там е най-големият и развит в света, но те продължават да въвеждат политики, които допълнително развиват пазара. Говоря за т.нар. „Тръмп сметки“ за децата, родени след 1 януари 2025 г., които получават еднократно 1000 долара от държавата. Сумата не е голяма, но ефектът може да е огромен през следващите години, убеден е финансистът.

„В Европа, поради натиска от големите бюджетни дефицити, подобна политика изглежда нереализируема. В САЩ продължават да правят нещо, докато в Европа такива конкретни стъпки за стимулиране на капиталовия пазар не се правят. Апелирам към родители, които могат да си го позволят, възможно най-рано да заделят такава сума за децата си, да открият инвестиционни сметки и децата да следят от ранна възраст какво се случва. Това е част от финансовото образование.“

В Европа нямаме и лична пенсионна сметка по подобие на 401(k) сметката в САЩ, която позволява част от заплатата да се прехвърля там с данъчни облекчения и да бъде управлявана в диверсифициран портфейл на капиталовите пазари, посочи Вълков. В България подобна сметка не съществува и според финансиста може да се помисли в тази посока.

В рамките на Съюза на спестяванията и инвестициите Европейската комисия препоръчва на страните членки да въведат т.нар. специални инвестиционни сметки (Savings and Investment Accounts, SIA). Те са разпространени вече в редица европейски страни и позволяват на индивидуалните клиенти да инвестират в различни активи като акции, облигации и фондове. В повечето случаи за тези сметки има данъчни облекчения.

Всички институции трябва да бъдем много по-активни по тази тема, ако искаме да развием капиталовия пазар в България. Въпреки, че този пазар е сравнително малък у нас, той предоставя възможност за създаване на диверсифициран портфейл. Специалните емисии български държавни облигации, насочени към физически лица, ще бъдат още една алтернатива. Държавата има потенциал да се финансира значително и от вътрешния пазар, добави Вълков.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „Бизнес старт“ можете да гледате тук. 

Още по темата

Обречен ли е европейският пенсионер да не инвестира спестяванията си на борсата

Всеки от нас изгуби 5% от спестяванията си благодарение на централните банки

Стимулите и спестяванията на американците издърпват икономиката на САЩ

Банковият сектор по време на пандемия: Расте жилищното кредитиране и спестяванията

Финансовата черна дупка, която застрашава спестяванията