Кризата във Факултета по екранни изкуства на НАТФИЗ неочаквано даде тласък на нов формат за разказване на истории. В опит да привлекат обществено внимание към проблемите в академията, студенти създадоха кратка сатирична видеопоредица, която само за месец достигна близо 1,7 млн. гледания. Според Юлиян Спасов това е първият подобен пример у нас и показва как микродрамите могат да намерят място и в България. Това коментира Юлиян Спасов, основател на „Кинематограф“ и „София Шорт Фест“, в предаването „Бизнес старт“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Христо Николов.

Проблемите в НАТФИЗ излязоха извън стените на академията, след като студенти превърнаха протестите си в кратка сатирична видеопоредица. След като традиционните форми на обществен натиск не дават резултат, те решават да използват езика на киното, за да разкажат какво се случва във Факултета по екранни изкуства. Според Спасов протестната видеопоредица на студентите е сред първите примери как глобалният формат на микродрамите намира приложение и в България.

„Студентите основаха протестно киностудио и започнаха да снимат кратка сатирична поредица, с която разказват какво реално се случва вътре. Успехът е феноменален. За един месец, без никаква подготовка и без план, достигнаха около 1,7 млн. гледания. Това говори много.“

Проблемите в НАТФИЗ вече засягат и европейските партньорства

По думите на госта ризата във Факултета по екранни изкуства продължава вече две години и не се изчерпва с вътрешни конфликти. Той предупреди, че под риск са поставени международните партньорства на академията, а евентуално изключване от европейския университетски алианс FilmEU би се отразило както на НАТФИЗ, така и на авторитета на България. По думите му при отслабване на филмовото образование страната може да изпита още по-сериозен недостиг на специалисти зад камера.

„Проблемът вече не е само за НАТФИЗ. Това е проблем за престижа на България пред Европейската комисия. При ликвидация на филмовия факултет, който е единствената държавна филмова академия, по наши оценки може би до една трета ще спаднат кадрите в звук и операторство, то и сега има недостиг на хората зад камера.“

Микродрамите променят модела, но няма да заменят киното

По думите на госта възходът на микродрамите е логично следствие от промените в потребителските навици и стремежа на индустрията да постига сходен комерсиален ефект с по-малко ресурси. Въпреки това той смята, че кратките формати трудно ще оставят трайно въздействие върху зрителите.

„Индустрията много хитро се сети, че може да постигне сходни комерсиални ефекти с много по-малко времетраене и с много по-малко ресурси. Но според мен ще има пренасищане. Това кратко съдържание няма да оставя същия импакт, защото след няколко дни човек трудно ще помни какво е гледал.“

AI все още не може да разказва истории като голямото кино

Спасов призова да се прави ясно разграничение между използването на изкуствения интелект като помощен инструмент и възможността той да бъде автор на филмово произведение. Според него технологията все още не може да изгради драматургия и емоционална дълбочина, сравними с тези в големите кино продукции.

„Трябва да се направи разграничение между AI като инструмент и AI като автор. Това са две различни неща. AI в момента не е способен да създаде филм от калибъра на „Титаник“. Дори да умее да създава картина, може ли да разбира персонажи и дълбочина на емоциите, така че сюжетът да не остане повърхностен - не вярвам.“

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „Бизнес старт“ може да гледате тук.

Още по темата

Китайски 2-минутни микродрами станаха индустрия за 11 млрд. долара

Малките филми показаха на големия Холивуд силата на разказа

AI и VR превръщат публиката в съавтор на имерсивното изкуство

Това ли е залезът на Холивуд, част 1

Българска платформа оптимизира един от най-рисковите етапи в киното