В България започва да се мисли активно за мерки, свързани с намаляване на трудовите злополуки в горещите дни. Това се налага поради значителната промяна на температурите в световен мащаб и у нас през последните пет-шест години. В Европа основните мерки, които прилагат работодателите в периоди на по-високи температури, са свързани с изместване на работното време към ранните часове на деня, намаляване на работата на открито, хидратиране на служителите. По-големите предприятия осигуряват и т. нар. студени точки, където служителите могат да влизат, за да се охладят. Това съобщи д-р инж. Владислава Кирова, консултант по безопасност, човешки капитал и организационна устойчивост, в предаването „Бизнес старт“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Христо Николов.

В България проверките за това дали работодателите прилагат мерки за предпазване на служителите от крайните горещини се осъществяват от Главна инспекция по труда и нейните регионални подразделения. Службите по трудова медицина консултират активно работодателите, с които имат подписани договори, отбеляза Кирова.

Най-застрашени от горещините са работниците в сектора на строителството и селското стопанство, както и служителите, които работят в градска среда, като полицаи, транспортни работници. Процесите в някои икономически дейности предполагат отделянето на топлина и дори на закрито работниците са изложени на топлинни натоварвания, коментира събеседничката.

„За топлината като рисков фактор се говори основно през летните горещини. Причината е, че през последните 20 години имаме затопляне на климата и т. нар. горещи вълни.“

Европейски опит

На европейско равнище Европейската агенция за безопасност и здраве при работа е разработила програма и мерки, които работодателите трябва да спазват. В световен мащаб три големи организации изследват въздействието на топлинните натоварвания върху човешкото тяло и промяната в климатичните условия и предлагат мерки за смекчаване на ефектите. Това са Световната здравна организация (СЗО), Международната организация по труда (МОТ) и Европейската агенция по безопасност и здраве при работа.

Практиката за изместване на работното време в по-ранните часове от деня е особено застъпена в Гърция и Испания поради климата в тези страни, отбеляза Кирова.

Още по темата

Как градовете се адаптират към екстремните климатични явления

Рекордните жеги изпепеляват инвеститорите, но те не го знаят

Според нея от икономическа гледна точка изместване на работното време би довело до по-висока производителност, по-малко инциденти на работното място и би предотвратило спиране на работата за по-дълго време.

„В България е трудно да се стигне до разкъсване на работното време, но по-ранното започване на работа е постижимо, още повече че през последните години метеорологичните прогнози за горещи вълни са много точни.“

За 20 години екстремните жеги са причили смъртта на 500 хил. души

Статистически данни сочат, че между 2000 и 2020 г. 500 хил. души са починали вследствие на експозиция към екстремни температури, съобщи Кирова.

„35% от смъртните случаи вследствие на топлинно излагане, са в Европа.“

Тревожната статистика е станала причина тази година Европейската агенция за безопасност и здраве при работа да определи като ключови теми последиците за работниците от крайните горещини и психичното здраве в работната среда.

В рамките на ЕС са осъществени две големи проучвания относно влиянието на факторите на работната среда върху здравето на служителите и раковите заболявания. Слънчевата радиация е доказан канцероген, посочи събеседничката. Съществуват предложения от Австрийската агенция по безопасност за разработване на специализирани директиви на ЕС относно излагането на топлина и какви температурни граници трябва да се спазват.

В световен мащаб СЗО е излязла с няколко доклада на тема въздействието на горещините върху човешкото тяло в ключови райони.

Но независимо дали има нормативна база или не работодателите са длъжни на опазват здравето на служителите си, изтъкна Кирова. Тя посъветва работодателите да преструктурират работните процеси в горещите дни, да осигурят на служителите течности с електролити и възможност за почивка на закрито. Добре е също така да проследяват служителите и да ги обучават как да разпознават симптомите на топлинен стрес, посочи събеседничката.

Относно климатиците тя отбеляза, че големите температурни амплитуди между офиса и външната среда водят до стрес за организма. Затова посъветва, ако температурата навън е 33 градуса по Целзий, тази в помещението да не е под 22 градуса, за да може тялото да се приспособи.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „Бизнес старт“ можете да гледате тук. 

Още по темата

Технологичните гиганти могат да губят по $8800 на минута заради екстремните жеги

След рекордите в Германия екстремните жеги достигат Източна Европа

Екстремните жеги се превръщат в по-голяма заплаха за храните от войната

На лов за прохлада: Туристите избират Скандинавия вместо жегите на европейския юг