Съкратени програмисти с огромни ипотеки могат да обявят личен фалит
Адв. Мартин Костов, "Бизнес старт", 05.08.2026 г.
Обновен: 5 August 2026 | 10:42
Автор: Даниел Николов
След години на дебати и приемането на Закона за несъстоятелност на физическите лица (ЗНФЛ) през юли 2023 г., процедурата по личен фалит в България вече функционира практически. От Агенцията по вписванията потвърдиха старта на електронния Регистър по несъстоятелност, който създава самостоятелна електронна партида за всеки длъжник и предоставя бърз и сигурен достъп за граждани, институции и синдици. Това коментира адв. Мартин Костов в предаването "Бизнес старт" с водещ Христо Николов.
„Смисълът на този регистър е да могат в него да се публикуват решенията за откриването на производство по несъстоятелност, първоначалната молба на длъжника за откриването на това производство и след това различните актове на съда... При подаването на молба всички кредитори всъщност ще се уведомяват единствено от регистъра.“
Това означава, че съдът няма да изпраща индивидуални съобщения на кредиторите — заемодателите са длъжни сами да следят регистъра служебно.
За да бъде открита процедура по несъстоятелност, законът изисква ключови предпоставки, коментира Костов. Една от тях е установяването на трайна неплатежоспособност, като в рамките на съдебното производство с икономическа експертиза се съпоставят приходите и разходите на лицето. Неплатежоспособността трябва да е с продължителност поне 12 месеца, а общият размер на изискуемите задължения да надвишава 10 минимални работни заплати (над 6200 евро към настоящия момент).
Друга ключова черта на закона е идеята за добросъвестност (чл. 9 и чл. 31 от ЗНФЛ)- длъжникът трябва да е поемал задължения, съответстващи на доходите и имуществото му, и да не е увреждал кредиторите си. Законът изброява и няколко условия, които изключват добросъвестността – например: липса на положен труд през последната година без уважителни причини при работоспособност, прехвърляне на имущество на свързани лица на незначителни цени, дарения, осъждания за данъчни престъпления или укриване на доходи.
„Ето тук именно според мен в самата практика ще бъде един от спорните въпроси: Какво означава тази уважителна причина, ако лицето не работи? Дали ако се грижи за болен близък, това е уважителна причина? Дали ако е вписан в бюрото по труда, но не може да си намери работа, е уважителна причина? На този етап всичко представлява тълкувания... самата съдебна практика ще налее с кръв тялото на закона и той ще почне да функционира.“
Право да подаде молба за фалит има единствено длъжникът. След публикуването ѝ в регистъра обаче за кредиторите започват да текат важни срокове, коментира Костов.
Има 14-дневен срок за възражения, като кредитор може да възрази, че длъжникът всъщност е платежоспособен, което спира производството.
Кредиторите трябва активно да предявят вземанията си, за да участват в разпределението. Те имат право да оспорват и вземания на други кредитори, за да се предотврати включването на „изкуствени кредитори“, създадени с цел размиване на дълговете, каза Костов.
След откриване на производството длъжникът ще плаща единствено по специални сметки под контрола на производството.
Банковият сектор дълги години изразяваше опасения от вълна от фалити и оскъпяване на кредитите. Според адв. Костов законът постига баланс, защото не опрощава дългове на всеки, който просто не иска да плаща, а защитава граждани, изпаднали в непредвидени кризи.
Като пример той посочи натиска от навлизането на изкуствения интелект (AI) върху високоплатени позиции (вкл. в IT сектора):
„Имаме специалисти, получавали по 5–10 хиляди евро заплата, теглили ипотечен кредит за половин милион евро. И днес, като загубят работата си, това са едни добросъвестни лица... Законът би следвало да е насочен към тях. Защото ако се опрощава всичко без оглед на отношението на човек към дълговете му, цената на всички кредити ще стане много висока.“
Изключително важна специфика на българското законодателство е, че процедурата по личен фалит може да се ползва само веднъж в живота.
„Българското законодателство е такова, че само веднъж може да бъде приложено. При подаването на молба човек доста добре трябва да премисли. Примерно, ако дължите някаква малка сума, може да си изгърмите патроните за нищо и в един момент да съжалявате за това.“
Плюсовете за длъжника от вписването в регистъра са, че се спират съдебните и изпълнителните дела за парични вземания. В същото време информацията за фалита остава в регистъра 75 години и няма предвиден ред за излизане от регистъра.
„Към настоящия момент подобна процедура няма... Информацията стои в регистъра 75 години, като в първите 5 години тя е в почти пълното си съдържание (без личните данни), а след това достъпът се ограничава, но информацията за осребреното имущество, молбата и размера на дълга продължава да съществува.“
За разлика от Централния кредитен регистър (ЦКР) или практиката в САЩ, където има компании за заличаване на негативна кредитна история, в българския Регистър по несъстоятелност не е предвиден ред за премахване на информацията.
При преценка на кредитоспособността банките неизбежно ще ползват регистъра, но адвокат Костов апелира той да не се превръща в сляп „черен списък“, а да се отчитат житейските причини като болест или безработица.
Очакванията са с утвърждаването на практиката по ЗНФЛ законодателят да преразгледа необходимостта от абсолютната давност, коментира Костов.
„За мен лично към настоящия момент абсолютната давност - няма смисъл от нейното съществуване, защото при нея длъжникът не прави нищо — той просто се крие 10 години и след това е чист. Докато процедурата по фалит предполага едно доста джентълменско поведение от страна на длъжника.“
Целия разговор може да гледате във видеото.
Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.