Войната с Иран по-скоро излиза от региона, отколкото да върви към примирие
Проф. чл.-кор. Владимир Чуков, арабист, "Бизнес старт", 31.07.2026 г.
Обновен: 31 July 2026 | 12:23
Автор: Даниел Николов
След кратко четиридневно затишие конфликтът в Близкия изток навлезе в нов, може би още по-опасен етап на засилена ескалация. Размяната на директни и индиректни удари между Вашингтон и Техеран разширява фронтовата линия далеч извън пределите на Персийския залив, а икономическите последици заплашват ключови глобални търговски артерии. Това коментира арабистът проф. чл.-кор. Владимир Чуков в редаването "Бизнес старт" с водеща Роселина Петкова.
Според Чуков Техеран вече разчита на военна тактика, при която цели да поеме инициативата на бойното поле, вместо да изчаква нанасянето на последващи щети. Особено тревожен сигнал е възобновяването на ударите срещу американски инфраструктурни и военни обекти в региона, както и атаките срещу проиранските формирования "Хашд ал-Шааби" (Сили за народна мобилизация) в Ирак.
"За съжаление, оптимизмът е твърде малко... Става дума за едни безпрецедентни удари срещу американска база в Йордания. Виждаме един много неприятен фронт, който се съживи от 2022 г. – това е между Йемен и по-скоро йеменските бунтовници хути и Саудитска Арабия."
Решението за възобновяване на американските военни действия отразява стратегията на Централното командване на САЩ (CENTCOM). Предишната кампания бе временно преустановена по препоръка на шефа на CENTCOM адмирал Брад Купър поради достигане на максимален праг на ефективност. След като Техеран не показа намерение за отстъпки – дори по време на посредническите преговори в Оман – военните операции от страна на Вашингтон бяха възобновени с по-голяма интензивност.
Ескалацията в Близкия изток вече не е единствено локален военен сблъсък, а директна заплаха за световната икономика и корабоплаване. Намесата на йеменските бунтовници хути – ключово прокси на Техеран – поставя под натиск основни морски маршрути, напомни Чуков.
Блокадата и атаките по кораби в Ормузки проток, през който преминаваха около 20 от световните енергоресурси (нефт и LNG), водят до рязък скок в цените на петрола. Атаките на хутите в протока Баб ел-Мандеб на входа на Червено море застрашава 12% от световната търговия и веригите за доставки между Азия и Европа.
"Това са трилиони долари, които минават всеки ден през тези протоци и съответно хутите са прокситата, които за съжаление тормозят световната търговия."
Проф. Чуков подчерта, че хутите са подновили исканията си към Рияд, включително настояването Саудитска Аравия да изплаща заплатите на държавните чиновници в контролираната от тях територия – искания, породени от тежката икономическа криза в Йемен и Иран.
Конфликтът бързо навлиза и в нови географски зони. Атаката с дрон срещу американски танкери в близост до египетското пристанище Дамиета показва преместване на напрежението.
"Практически театърът на военните действия се премести от Червено море директно в Египет. Тоест това е предупреждение за Египет от страна на хутите."
Свидетели сме на опити за сформиране на алианс от Саудитска Арабия с представители на 43 държави за защита на корабоплаването в Червено море, но изглежда ще има повторение на предишната война на саудитците с хутите, прогнозира Чуков.
На фона на нарастващото напрежение в Залива, американският президент Доналд Тръмп обяви предложение за споразумение между Израел и "Хамас", включващо пълно разоръжаване на палестинската групировка в Ивицата Газа.
Според анализа на проф. Чуков това разкрива дълбоките пропуквания в оста на съпротива на Иран. По време на срещи в Иран представители на режим са упражнили натиск върху палестинска делегация да отхвърли условията за разоръжаване. Под силния натиск на медиаторите Египет, Катар и Турция, ръководството на "Хамас" е решило да пренебрегне исканията на Техеран, отчитайки влошаващите се икономически и геополитически перспективи на Ислямската република, каза Чуков.
Дипломатическата динамика между САЩ и Израел също претърпява развитие. Основният акцент в двустранните отношения пада върху разговорите между израелския премиер Бенямин Нетаняху и вицепрезидента Джей Ди Ванс – определян като един от най-гласовитите критици на израелското поведение в миналото, но същевременно основен двигател на американската стратегия за регионa.
В самия Израел предстоящите парламентарни избори поставят под въпрос бъдещето на правителствената коалиция. Въпреки че опозиционни фигури като Гади Айзенкот, Нафтали Бенет, Яир Лапид и Бени Ганц формират сериозен натиск, а оттеглянето на министрите от религиозните партии (харедимите) разклати кабинета, политическият консенсус спрямо Техеран остава непроменен.
"По отношение на Иран имаме национален консенсус в Израел, че това е основният враг. Моята лична теза винаги е била, че две държави от типа на държавата Израел и Ислямска република Иран с тези режими, отстоящи на 800 км една от друга, много трудно биха могли да съжителстват в регион като Близкия изток."
Погледът върху вътрешната преса в Иран показва сериозно разделение, коментира Чуков. Докато консервативните и твърдолинейни издания поддържат войнствена реторика и призиви за победа, умерените и икономически ориентираните вестници отчитат, че страната върви към пагубна за стопанството си тенденция.
Режимът в Техеран разчита на твърдо ядро от около 20–25% подкрепа всред населението (проличала и по време на траурните процесии за Али Хаменей), докато институционалната структура прави възникването на организирана опозиция изключително трудно, каза Чуков. Силата в момента е все по-концентрирана в Корпуса на гвардейците на Ислямската революция.
В САЩ общественото мнение по отношение на войната показва силна партийна поляризация. Над 70–80% от демократите се противопоставят на военните действия, а около 60% от независимите гласоподаватели са против конфликта. В същото време 30–33% от републиканците изразяват несъгласие с воденето на войната.
Целия разговор може да гледате във видеото.
Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.