Приетият Държавен бюджет за 2026 г. не съдържа съществени реформи и представлява чисто техническо обличане в числа на удължения бюджетен подход, прилаган през първата половина на годината. Фокусът на правителството и икономическата общност трябва бързо да се пренасочи към Бюджет 2027, където политиците вече няма да имат друг избор, освен да се изправят срещу неефективните публични разходи. Това коментира бившият заместник-министър на финансите Людмила Елкова в предаването "Бизнес старт" с водеща Роселина Петкова.

„Този бюджет е продължение всъщност на бюджета за 2025 година. Досега работехме с една дванадесета част от бюджета за 2025 г. и сега всъщност този подход се облече в едни числа и се кръсти официално Бюджет за 2026 година... Няма, разбира се, реформи. Не виждам и заявки такива, но вече е време да започнем да говорим за Бюджет 2027, който е първият истински бюджет на това управление“, каза Елкова.

Сигнали и очаквания за Бюджет 2027

Въпреки закъснението, настоящият бюджет изпраща ясен сигнал към местния бизнес и чуждестранните инвеститори: държавата обявява реалните си задължения и капиталови разходи, за да затвори заварените сметки.

Елкова подчерта, че от тази гледна точка има място за известен оптимизъм, тъй като 2027 г. ще започне от далеч по-благоприятен старт. Ключовият фактор за инвеститорите обаче остава предвидимостта. За Бюджет 2027 управлението трябва да представи ясно разписана програма с приоритети в основните публични системи — здравеопазване, образование, сигурност и инфраструктура.

Дефицит под 3% без вдигане на данъци

Целта за фискална консолидация и дефицит под 3% от БВП е напълно постижима без промяна в данъчната система или повишаване на данъците, стига да се спре пилеенето на публичен ресурс, смята Елкова.

„Проблемът на бюджета не са приходите. Проблемът са разходите. И точно това трябва да се прегледа — къде имаме неефективни разходи и защо изливаме като вода в пясъка много голям ресурс на места, за които всъщност нямаме никаква ефективност. Когато това се ограничи, е напълно възможно да влезем и в 3%, и в 2%, а защо не и в балансиран бюджет.“

Запитана дали управляващите ще намерят политическа воля за подобно преструктуриране, Елкова изрази позиция, че въпросът вече не е до избор, а до неизбежност:

„Аз мисля, че няма избор вече. Ние сме стигнали до едно положение, в което повече така не може да продължава и това се вижда от всички. И пак казвам, надявам се да бъде извършено умно и да бъде обяснено защо това е така. Когато на всички нас е ясно защо изливаме все повече пари в здравеопазването и сме все по-недоволни от него, значи има някаква причина и тази причина трябва да бъде отстранена... Разбира се, изисква се и кураж, но мисля, че не търпи отлагане.“

Оптимизация на администрацията

По отношение на административната реформа Елкова предупреди срещу познатите практики за „механично рязане на 10-15% от състава“ или съкращаване на незаети щатове.

Умната оптимизация изисква функционален анализ и интеграция на съвременни технологии. Изкуственият интелект може значително да улесни и ускори обработката на данни, освобождавайки административен ресурс, коментира Елкова, като освободеният ресурс трябва да бъде насочен към сектори и дейности с реална добавена стойност.

Потенциал на вътрешното търсене и пазарът на труда

Макроикономическата рамка за следващите години предвижда умерен, но стабилен растеж. Вътрешното търсене и кредитирането продължават да растат с двуцифрени темпове и техният потенциал не е изчерпан. Основният структурен проблем за икономиката обаче остава пазарът на труда, смята Елкова.

„На пазара на труда вече няма никакъв допълнителен резерв. Трябва да се работи по квалификацията на младите хора, защото има сериозно разминаване между търсенето на бизнеса и образованието — например висшите училища бълват едва по няколко десетки инженери на година, което е крайно недостатъчно.“

Допълнителен деформационен фактор е и тенденцията все повече млади хора да търсят първата си реална заетост едва около 30-годишна възраст.

Местните избори и фискалната децентрализация

Подготовката за Бюджет 2027 ще съвпадне и с наближаването на местните избори, което традиционно засилва исканията на общините за капиталов ресурс. Елкова припомни, че инвестициите на местно ниво трябва да бъдат разпределяни разумно, за да се избегнат грешки от миналото, когато публични средства бяха изразходвани за нецелесъобразни проекти като стадиони в села със сто жители.

Относно въпроса за фискалната децентрализация бившият заместник-министър на финансите изрази скептицизъм относно политическата воля за реални действия:

„Преди повече от 20 години започна разговорът за тази децентрализация. Отидох тогава в Министерството на финансите и оттогава досега нищо не е мръднало. Ако ще вървим в посока децентрализация, трябва абсолютно ясно да се каже какво предстои – стъпка 1, 2, 3 – и то да започне да се прави. Ако няма да се децентрализират общините финансово, също да се каже и да приключим с тези надежди и въртене на една и съща плоча в продължение на десетилетия.“

Целия разговор може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.

Още по темата

БСК: Бюджет 2026 е като тези през 2024 и 2025 г., чакаме с интерес Бюджет 2027

Кофас: Реалният бюджетен дефицит е по-голям заради капитализацията на ББР

Бюджет 2026 е приет, но новите разходи поставят бизнеса под натиск

Борис Петров: В бюджета липсва амбиция за затягане на разходите