Навлизането на изкуствения интелект и изграждането на големи центрове за данни преобръщат тенденциите в глобалната енергетика, слагайки край на близо две десетилетия стагнация в ръста на производството и консумацията на електроенергия. Обучението на AI модели и интензивната изчислителна дейност изискват колосални количества ток – феномен, който се наблюдава ясно в САЩ и Китай, а все по-осезаемо и в Европа и България. Това коментира Никола Газдов, председател на Асоциацията за производство, съхранение и търговия с електроенергия (АПСТЕ) и член на борда на SolarPower Europe, в предаването "Бизнес старт" с водеща Роселина Петкова. 

Основна част от този нов товар се поема именно от възобновяемата енергия. Причините за това са, че ВЕИ проекти се реализират бързо, осигуряват евтина и предвидима енергия и пряко отговарят на целите за декарбонизация на водещите световни корпорации, коментира Газдов.

Достъпът до електроенергия е основният източник на забавяне при планирането и изграждането на центрове за данни в световен мащаб. В тази среда батериите за съхранение се превръщат в ключов елемент от инфраструктурата.

„Батериите за съхранение на енергия ни помагат да решим втория проблем – първият е откъде ще дойде токът, и вторият - да сме сигурни, че електроенергията има нужното качество, че няма смущения в честотата... Батериите са като швейцарско ножче в енергетиката. Вършат много различни дейности, решават различни проблеми и задоволяват различни нужди“, обясни Газдов.

Системите за съхранение осигуряват гъвкавост, изглаждат колебанията в консумацията и служат като буфер срещу аварии, прекъсвания или резки промени в товара, добави той.

Технологичните гиганти инвестират масирано в батерии

Технологичните компании все по-активно комбинират ВЕИ мощности със системи за съхранение. Газдов даде пример с компанията xAI на Илон Мъск, където са инсталирани стотици мегаватчасове батерии.

Подобен подход прилага и Meta (компанията майка на Facebook и Instagram), която заедно с големи инвестиционни фондове изгражда мащабни центрове за данни, разчитащи на комбинация от възобновяема енергия, газови турбини и батерии за компенсиране на пиковите амплитуди.

AI в полза на устойчивостта и европейския суверенитет

Газдов сравни мащаба на изкуствения интелект с Индустриалната революция и навлизането на електричеството. Според него за Европа е критично важно да изгради суверенна дигитална и енергийна инфраструктура, за да остане конкурентоспособна спрямо САЩ и Китай.

„Никой не може да ни завърти кранчето на слънцето и вятъра. Когато веднъж направим капиталовия разход, произвеждаме десетилетия евтина, предвидима и в крайна сметка сигурна електроенергия тук, без чужди пари... С тази възобновяема енергия можем да захранваме центровете за данни, които да ползват и европейски модели, за да бъдем конкурентни.“

ВЕИ дават възможност на Европа да се предпази от ценови шокове и геополитически кризи с изкопаемите горива, каквито бяха газовата криза след атаката на Русия срещу Украйна и нестабилността в Близкия изток, добави Газдов.

България като регионален лидер и хъб за съхранение на енергия

България постигна забележителен скок в сектора за съхранение на енергия. Докато преди две години капацитетът с батерии у нас е бил близък до нулата, в момента страната разполага с около 15 гигаватчаса капацитет (или приблизително 5 гигавата моментна мощност, която може да се отдаде в мрежата за около 3 часа), каза Газдов.

За сравнение, пиковата консумация в България през зимата е между 7 500 и 8 000 мегавата на час, а през пролетта спада до малко над 3 000 мегавата.

Наличните батерийни мощности позволяват не само часове наред поддръжка на българската мрежа, но и балансиране на енергийните системи на съседните държави. Чрез т.нар. ценови арбитраж България може да зарежда евтин слънчев ток през деня и го продава вечер, когато цените са най-високи. В резултат на това вече близо два месеца вечерните цени на тока у нас са с 50–60 евро, а понякога и с над 200 евро на мегаватчас по-ниски от тези в съседна Румъния.

Енергийна трансформация в България: Соларен бум и блокиран вятър

Въпреки успеха при батериите, Газдов напомни, че те са средство за съхранение, а не за производство. За пълноценна трансформация е необходим баланс между слънчева и вятърна енергия.

През последните години са изградени близо 6 гигавата нови слънчеви централи, с което общият им капацитет достигна около 7 000 мегавата. От друга страна мощностите за вятърна енергия са спрели на около 700 мегавата – ниво отпреди 13 години, без нито един нов проект в експлоатация оттогава, каза Газдов.

Зимата, когато слънчевото производство намалява, именно вятърните централи са в своя пик. Бавните административни процедури у нас (между 5 и 8 години за разработка и 2 години за строителство) спъват инвестициите. Към това се добавя и засилената дезинформационна кампания от антиевропейски политически субекти, които разпространяват неверни твърдения за вредата от ВЕИ, коментира Газдов.

Инвестиционният потенциал: Центрове за данни в България

България има потенциал да привлече милиардни инвестиции и в дигитална инфраструктура. В Електроенергийния системен оператор (ЕСО) вече има постъпили запитвания за присъединяване на центрове за данни с обща мощност от близо 9 000 мегавата, като поне половината от тях са реални проекти, каза Газдов.

За да се превърне страната в регионален дигитален хъб, е необходимо държавата да приложи същия успешен подход, използван при батериите – опростяване на бюрократичните процедури, премахване на административните бариери и ясна политическа воля за привличане на капитал.

Целия разговор може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.

Още по темата

Nvidia обсъжда гаранция за OpenAI по AI проект за 500 млрд. долара

В. Ботев: AI регулациите пречат, но и помагат на Европа

AI без милионни бюджети: Платформа на БАН отваря вратите за българския бизнес

Пътят към дигиталния суверенитет - данни, енергия и AI

П.Иванов: България трябва да влезе в играта с дейта центровете