Пътната безопасност и транспортният сектор в България се намират в постоянна криза, а статистиката за катастрофите по пътищата отдавна се е превърнала в ежедневие. Има дълбоки системни дефекти както в националната пътна мрежа, така и в градската мобилност. Последните инциденти в София са пряко отражение на цялостната картина в страната, където контролът често е формален, а поддръжката на техниката – под критичния минимум. Това коментира д-р Веселин Грозданов, преподавател във Висшето транспортно училище „Тодор Каблешков“, в предаването "Бизнес старт" с водеща Роселина Петкова.

"София е част от голямата картина на националния транспорт в България. Той не се различава кой знае колко много... За съжаление, вече не става въпрос дали ще има или няма да има загинали, а колко ще бъде тяхната бройка."

Стари машини и формален контрол

Критичен фактор за безопасността на движението в София се оказва експлоатацията на изключително стар подвижен състав – както в частния сектор, така и в градския транспорт. В българското и европейското законодателство няма понятие „старо превозно средство“ – допускат се всички, стига да са технически изправни. Проблемът обаче се крие във физическото износване и умората на материала при машини на над 20 години.

Допълнителен дефект в системата са Годишните технически прегледи (ГТП), които според Грозданов са загубили първоначалния си смисъл.

"Все пак ние знаем, като прекарваме личните си автомобили през годишни технически прегледи, че същите не се извършват коректно. Това е на парлама. Една административна тежест, която само събира едни определени приходи, въобще не се следи за реалното техническо състояние на превозните средства."

Липсата на ефективен контрол се задълбочава и от контролните органи в лицето на МВР и Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ (ДАИ), които според Грозданов не успяват да се справят с мониторинга върху тежкотоварния и масовия трафик.

Общественият транспорт като приоритет и състоянието на автопарка

Единственият ефективен начин за справяне с гигантските задръствания в столицата е развиването на качествен обществен транспорт. Макар метрополитенът да се развива устойчиво като съвременна система, повърхностният транспорт (автобуси, тролейбуси и трамваи) страда от сериозни пропуски при поддръжката, непрозрачни обществени поръчки и управленска некомпетентност.

"Трафикът се бори с добър обществен транспорт. Първият гръбнак на една такава обществена система е системата на Метрополитен... Но останалите превозни средства и системи, като трамваен транспорт, автобусен и тролейбусен, не се поддържат на необходимото ниво. Дали частите, които се поръчват, са със съмнително качество от корупционните практики... или поради некомпетентността на управляващите."

Докъде стигна модернизацията?

Въпреки че през последните 20 години подмяната на автопарка не е спирала, тя се случва с много по-бавни темпове в София спрямо останалите европейски столици. В редица европейски градове също се движат по-стари превозни средства, но при тях се спазва стриктен сервизен паспорт и ясен график за капитални ремонти, коментира Грозданов.

Още по темата

Дигитални двойници и споделените данни раждат нови бизнес модели в София

България въвежда общ билет за автобуси и влакове

В София обаче стари превозни средства, които трябва да служат единствено за резерв при извънредни ситуации, биват пускани по натоварени артерии като „Цариградско шосе“. Скорошните инциденти в столицата повдигат въпроса доколко за тези машини изобщо съществува документация за преминати капиталови ремонти и какво е реалното състояние на критичните им компоненти като гуми и спирачни системи, каза Грозданов.

Дълбока криза за кадри в целия транспортен сектор

Транспортният бранш е сред най-засегнатите от острия дефицит на квалифицирана работна ръка. Причините са комплексни: ниско държавно финансиране за специализираните университети, липса на инвестиции в следдипломни квалификации и неконкурентни заплати спрямо чуждестранния пазар.

"Глад за кадри има прекалено много... Държавата не инвестира достатъчно за тяхното обучение. Не дофинансира достатъчно университетите, които трябва да ги подготвят... Когато вие сте добре образован кадър, вие ще предпочетете да отидите в западна компания да работите, отколкото да останете в местната компания за ниска заплата."

За да попълнят празнините, компаниите все по-често разчитат на внос на нискобюджетна работна ръка от трети страни. Липсата на адаптация и различната култура на шофиране при идващите от Близкия изток обаче създават допълнителни рискове за пътния травматизъм в градска среда, коментира Грозданов.

Буксува ли развитието на транспортната инфраструктура?

Инфраструктурното строителство в България практически е „на трупчета“. Незавършените магистрални проекти и влошеното състояние на съществуващите аутобани създават постоянни предпоставки за инциденти.

"Инфраструктурните проекти в момента повечето са на трупчета... Магистрали почти не се строят. Ние още не можем да завършим автомагистрала „Хемус“. Тя се строи повече от 40 години... Няма магистрала, която да не е в тежко състояние."

Примери от САЩ и Западна Европа показват, че безопасността може да се повиши драстично чрез изграждане на бетонни прегради (тип „Джърси“), които удържат дори тежкотоварни камиони, както и чрез по-широки зелени ивици между платното за насрещно движение, коментира Грозданов.

Финансови дефицити и прехвърляне на отговорността

Финансовият ресурс за пътна поддръжка продължава да е недостатъчен, но проблемът не се изчерпва с липсата на пари в бюджета. Нужен е нов подход към цялата верига на отговорност. При допускане на неизправно превозно средство на пътя вината не бива да пада единствено върху водача.

"Не е виновен само водачът, че е излязъл с това превозно средство. Някой му е разписал пътен лист, някой го е допуснал на трасе да излезе на наряд... Трябва да следим вече по цялата верига виновните да бъдат санкционирани."

Целия разговор може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.

Още по темата

Дигитални двойници и споделените данни раждат нови бизнес модели в София

Р. Марков: Въпросът с ЖП инфраструктурата трябва да се реши с концесии

Драстичният скок на "Гражданска отговорност" притиска превозвачите

България 2040 г.: "Суджуци" от небето или нов живот за бедните региони