В България нивото на киберсигурност е сходно с това в Румъния. Има подобрение, но може още да се желае. Все още не сме достатъчно узрели, като дори на национално ниво не инвестираме достатъчно в сигурност. Кибератаката срещу румънския имотен регистър е сходна със ситуацията с НАП отпреди време, когато нямаше толкова стриктни мерки за защита на данните. И в двата случая ставаше въпрос за човешка грешка, както с всички киберинциденти всъщност. Пълното обезпечаване на сигурността е непосилно – трябва да влагаме толкова, колкото струват данните. Това коментира основателят и главен изпълнителен директор на SoCyber Красимир Коцев в предаването „Бизнес старт“ по Bloomberg TV Bulgaria с водеща Роселина Петкова.

От 1 август в Румъния влизат нови правила за сделките с имоти – всяка една ще бъда допълнително облагана с данъци. Затова в момента има активна търговия с имоти. Системата за имотния регистър обаче остава частично блокирана, вследствие на което нотариусите не могат да изповядват сделки.

Кибератаката е тръгнала вследствие извличане на паролата и потребителското име на даден служител на организацията. Хакерът след това използва стара уязвимост на системата, която му предоставя административен достъп.

Той деактивира защитната стена в организацията и извлича информация за базата данни, след което иска откуп. Агенцията отказва и хакерът заличава напълно базата данни на имотния регистър, дори част от резервните копия, описва случилото се Коцев.

„Наблюдаваме абсолютно неглижиране на всяка една секюрити контрола по веригата - не става въпрос за единична грешка или уязвимост.“

Агенцията е критична инфраструктура за Румъния и би трябвало да отговаря на европейска директива, по която глобите могат да достигнат до 2% от оборота или 10 млн. евро.

Хората на ръководни позиции в нея пък са лично отговорни за неглижирането на информацията и липсата на секюрити контроли, т.е. те могат да бъдат подведени под административна отговорност.

Още по темата

Д. Димитров: AI може да унищожи света с фабрика за кламери

OpenAI призна, че негов AI модел самостоятелно е причинил голяма кибератака

При критичната инфраструктура обикновено говорим за затворени системи, които са изолирани от интернет (макар че румънският случай не е такъв), при които няма ъпдейти на защитите от съображения за сигурност, обяснява той.

„В България нивото на киберсигурност е сходно с това в Румъния.“

Има подобрение, но има още какво да се желае. Все още не сме достатъчно узрели, като дори на национално ниво не инвестираме достатъчно в сигурност, констатира той.

Румънския случай е сходен със ситуацията с НАП отпреди време, когато нямаше толкова стриктни мерки за защита на данните. И в двата случая ставаше въпрос за човешка грешка, както с всички киберинциденти всъщност.

„Пълното обезпечаване на сигурността е непосилно – трябва да влагаме толкова, колкото струват данните.“

Трябва да се вземат поне елементарните мерки за сигурност – многофакторна автентикация, записване действията на служителите, обезпечаване на мрежовата сигурност.

По-малки частни компании обикновено плащат откупа, което обаче не е правилният подход, защото така се финансира терористичната организация, понеже това е акт на тероризъм, смята Красимир Коцев.

„Изкуственият интелект би могъл да предотврати атаки като румънската.“

Той може бързо да събере информация за изтекли пароли в интернет, за критични уязвимости. Нещо, което преди време отнемаше седмици или месеци, сега можем да направим за 2 часа. AI обаче помага и на хакерите.

Още по темата

Мойниън от BofA за рисковете от AI и Mythos

Тръмп обвини Китай в намеса в изборите в САЩ

Сега на практика всеки може да пише код и да го публикува в интернет, но това е много опасно, тъй като такъв вид код е уязвим.

В момента в Европа има сериозни регулации, които налагат предприемането на мерки за киберсигурност във финансови организации и критични субекти с обществено значение, като пощи, мобилни оператори, енергийна инфраструктура, авиоиндустрия и т.н.

SoCyber е напът да привлече следващ рунд финансиране за инвестиции във външни пазари, в това число Нигерия, тъй като Африка е доста интересен регион за нас. Присъстваме активно в Румъния и САЩ, посочва основателят и главен изпълнителен директор на компанията.

Софтуерът ни за управление на уязвимости Кикимора вече има своята нова версия и предстои да бъде популяризиран на пазара в текущия му вид.

„Целим разрастване на компанията на външни пазари.“

В Нигерия липсват каквито и да било правила за сигурност, но страната сега копира европейското законодателство.

Там на практика се работи само със смартфони, вследствие на което няма добра мрежова свързаност и се разчита на облачна среда за обезпечаване на инфраструктурата.

Страната е един от най-бързо развиващите се пазари по отношение на финтех и дигитални разплащания, поради което полето за изява на злонамерени хакери е огромно. Поради тази причина сме се спрели на тази държава, споделя той.

„В Щатите цените на услугите за киберсигурност са два пъти по-високи от Европа. Там нуждата е доста по-осъзната.“

Още по темата

Япония с право се страхува от "черните кораби" на AI

Какво представлява AI моделът Mythos на Anthropic и защо беше блокиран?

Целия разговор вижте във видеото.

Всички гости на предаването „Бизнес Старт“ можете да гледате тук.