Биопродуктите трудно могат да бъдат включени в инициативи като „Кошница с грижа“, тъй като производството им изисква повече труд и по-високи разходи. В същото време интересът към биопродуктите в България расте, като все по-голяма част от произведената продукция остава на вътрешния пазар. Развитието на сектора зависи от подкрепата за производителите, достъпа до пазари и информираността на потребителите. Това коментираха Албена Симеонова, председател на Българска асоциация „Биопродукти“, и д-р Стоилко Апостолов, управител на Фондация за биологично земеделие „Биоселена“, в предаването „Бизнес старт“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Роселина Петкова.

Биопродуктите трудно могат да попадат в „Кошница с грижа“, заради по-високата си цена, коментира д-р Стоилко Апостолов. По думите му при биологичното производство цените се определят от по-високите разходи, свързани с ограниченията при използването на химически препарати, по-голямото количество ръчен труд и различните условия за отглеждане на животните.

„Ако идеята е само да се бере набор от хранителни продукти, които са възможно най-евтини, за да се отговори на очакването на част от обществото, биопродуктите не попадат в тази кошница по отношение на цената“, каза Апостолов.

Цената на биопродуктите идва от начина на производство

Според д-р Апостолов биопродуктите са по-скъпи от конвенционалните, тъй като при тях разходите за производство са по-високи, а добивите често са по-ниски. Той посочи, че в Европа средната разлика в цените достига около 24%, но в България тя често е по-голяма.

„Методите на производството, тъй като там е забранено използването на химикали, променят повечето неща. Използва се повече ръчен труд, не се използват химически препарати за торене, препарати за растителна защита“, каза Апостолов.

Албена Симеонова допълни, че биопродуктите трябва да се разглеждат не само през цената, а и през качеството и грижата за здравето. По думите ѝ през последните години все повече продукция остава на българския пазар.

„Ако преди 5-6 години 90% от българските биопродукти бяха за западния пазар, предимно в Западна Европа и Америка, в момента повече от 50% от продукта, който се произвежда, остава в България“, заяви Симеонова.

Зелените обществени поръчки като възможност за сектора

Според д-р Апостолов по-голям потенциал за развитие на биопроизводството има чрез зелените обществени поръчки, особено при храненето в детски градини, училища и болници. Той посочи, че подобен подход се използва успешно в редица европейски държави.

„Това е една огромна възможност. Това е инициатива европейска, на Европейската комисия. Държави, които я прилагат много успешно, са например Франция, отделни градове като Копенхаген, Рим и така нататък“, каза Апостолов.

Албена Симеонова допълни, че чрез подобни механизми може да се стимулира българското биологично производство, което в момента остава малък дял от общото земеделско производство.

„Трябваше да стигнем 8% до 2013 година. Сега сме в 2026 година и вървим някъде около 3% от производството. Необходимо е стимулиране на българското биологично производство“, каза Симеонова.

Перспективите пред биопроизводството в България

Гостите определиха перспективите пред сектора като положителни, но посочиха, че развитието зависи от информираността на потребителите и подкрепата за производителите. Д-р Апостолов отбеляза, че по-ниските добиви и по-високите производствени разходи остават основните предизвикателства пред биопроизводителите.

„Основната дума имат потребителите. Там, където има осъзнати потребители, хора, които четат етикетите и внимават какво купуват, има по-голям шанс такива продукции, здравословни биопродукти, да увеличават своето производство и съответно консумацията“, подчерта Апостолов.

Албена Симеонова допълни, че положителна тенденция се наблюдава при биологичното животновъдство, като все повече се предлагат биологично месо, мляко и млечни продукти.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „Бизнес старт“ може да гледате тук.

Още по темата

Щ. Ножаров: Инициативата „Кошница с грижа“ ще намали конкуренцията

Глобалните цени на храните са на над 3-годишен връх

А. Ненков: Зеленият преход в земеделието у нас изисква промяна в мисленето

Биопроизводител №1 за 2024 г.: Без сливи и череши може да загубим пазарите си